Капитанът на Ботев (Пловдив) Тодор Неделев разказа как протича възстановяването му след тежката операция в Грузия и какви са най-съкровените му мечти. Любимецът на всички "жълто-черни" фенове бе гост в предаването "Тази сутрин" по БТВ.

"Чувствам се добре, възстановяването върви по план. След няколко дни ще правя изследвания на главата. В България ще дойде и проф. Шота Ингороква, който ме оперира.

Предписанията на лекарите са да не излизам в това горещо време, доста високи температури. Трябва да си стоя вкъщи, или да излизам сутрин рано или вечер късно. Не трябва да излагам главата си на слънце и затова постоянно съм с шапка.

Ще ми бъде направена каска, от вътрешната страна ще е по-твърда, за да няма евентуално удар в главата. Другата част ще е почти същата като тази на Петър Чех.

В момента не мога да ям сладко, не ми дават никакъв алкохол. Всичко останало е позволено. Спазвам предписанията, защото искам да се възстановя по-бързо. На 25 юли ми предстои скенер на главата. Чуваме се 1 път в месеца с проф. Шота Ингороква, на когото съм благодарен, че ми спаси живота. Искам да благодаря също така на моята приятелка, която беше до мен, както и на всички, които ме подкрепиха".

"Не помня как се случи инцидентът. Като се качихме в автобуса, само след няколко минути стана катастрофата. Аз помня единствено, когато се събудих в болницата. Разпитах нашия доктор как се е случило и не можех да повярвам. Радвам се, че съм жив.

Не мога да кажа кога ще се върна във футбола. Надявам се след скенера да ми позволят да почна да правя нещо – бягане, упражнения. Така ми се играе...

Тежко е, защото цяла година се борихме да играем в Европа, а сега само гледам от трибуните. След операцията на коляното знаеш точно след колко време ще се завърнеш на терена, а сега не е така. Когато ми кажат докторите, тогава.

Нямам болки в главата. Не ми се е забило стъкло в главата, а просто се е получил камшичен удар. При него аз удрям главата си в седалката пред мен и след това при връщането евентуално съм се ударил и в седалката отзад.

Всички отбори и фенове в България ме подкрепиха. Даже първият клуб, който го направи и ми пожела бързо оздравяване, беше Локомотив Пловдив. Много съм благодарен на всички".

"Сега имам повече възможност да обърна внимание на приятелката ми. Тя също го преживя много тежко. Когато е научила за катастрофата, е получила шок, вдигнала е кръвно и е отишла в спешното. Когато ме видя в болницата, че се чувствам по-добре, вече се поуспокои.

На 18-и трябваше да бъдем кумове на най-добрия ми приятел, но ще има време за всичко. Мечтая близките ми и приятелите да са живи и здрави. Мечтая да имаме дете с моята приятелка. Мечтая Ботев Пловдив да е сред топ отборите и всяка година да играе в евротурнирите. Мечтая и да направя добър трансфер като за последно. Догодина ставам на 30 години. Но най-важното е да сме живи и здрави".