Иван Бандаловски е един от най-добрите крайни защитници у нас. Талантливият футболист, който напусна два от най-силните тимове у нас – Левски и Литекс, със скандал, вече намери себе си, подписвайки с Локомотив София преди повече от година и половина. "В "Надежда" се чувствам като у дома си", споделя националът. Преди мача между "железничарите" и Литекс Бандата, с какъвто прякор е известен футболистът, се съгласи да отговори на въпросите на "Меридиан Мач".

- Иване, Локо София и Литекс имат една цел – участие в Европа. Ще може ли да ги спрете в събота?

- Дано. Очаквам да победим. Ние играем във всеки мач за победа, няма значение кой е срещу нас. Миналата година пропуснахме участие в евротурнирите и се надявам това да не се повтори. Литекс е много сериозен отбор, като мястото им в класирането говори красноречиво за това.

- Каква е реалната цел на Локо Сф – титла или Европа?

- Играем мач за мач и колкото по-напред стигнем, толкова по-добре. Дано късметът бъде с нас и продължаваме по същия начин.

- Защо демонстрирате такова непостоянство – биете Левски, а след това не може да се справите с Монтана?

- Не знам. Според мен това се дължи на концентрация. Срещу отборите от втората половина на таблицата създаваме в пъти повече положения, отколкото срещу по-силните, но не можем да ги реализираме. Ако го оправим това нещо, няма да имаме никакви проблеми.

- Ще има ли у теб някакво чувство за реваншизъм преди мача с ловчанлии?

- Не, защо? На мен ми е все едно с кой играем. Искам винаги да бием. Това е най-важното, защото по този начин се развивам както аз, така и отборът.

- Много скандали породи твоето напускане на Литекс. Каква е истината?

- Не искам да коментирам - минало, свършило. Просто реших да напусна Литекс и да потърся късмета си другаде. Мисля, че преминаването ми в Локо Сф е за добро. Тук се чувствам перфектно. В "Надежда" съм у дома си. Знаете, Ловеч е малък град. Абе, просто Литекс не беше моя отбор. Моето място не беше там. Искам обаче да благодаря на г-н Гриша Ганчев, който е един изключителен човек.

- Поддържаш ли връзка с някой от бившите си съотборници в Литекс?

- Да, разбира се. Най-много се чувам с Ивелин Попов. С него сме заедно още от школата на Левски. След това пък се засякохме във Фейенорд. Иначе поддържам контакти с Мишо Венков, Петър Занев.

- Каза, че с Попето си много близък. Ще ни разкажеш ли някоя ваша обща случка?

- Имало е случки (Смее се.), но не искам да влизам в подробности. Знаете че, когато си млад, понякога не мислиш много, много. Сега нещата са различни. Аз се промених много.

- Може ли да се каже, че ти, Ивелин Попов и останали ваши връстници сте бъдещето на футбола ни?

- Да, защо не. Дано това стане. Сега обаче искам Локомотив да бие, а аз, ако мога да направя трансфер в чужбина. Виждате, че футболистите, които играят в силни тимове зад граница – Бербо, Стилиян и Мартин, а сега и Манолев, се основната движеща сила на националния. Надявам се аз и Попето да сме живи и здрави и след време да стигнем до успехите на хората, които споменах.

- Преди няколко години бе купен от холандския гранд Фейенорд. Защо не можа да се наложиш там?

- Във Фейенорд беше отлично. Треньор на отбора беше легендарният Рууд Гулит. Аз обаче играех за втория тим, на който наставник беше Тони Адамс, както и настоящият треньор на първия отбор Мари Беен. Там играх с отлични футболисти – Саломон Калу, който момента е в Челси, Дирк Каут от Ливърпул, Маграо от Динамо Киев, както и Ройстън Дренте. С него бях много близък приятел, но за жалост не успях да се развия като него. В момента той все пак играе в Реал Мадрид, а в сряда вечер вкара гол на Милан в Шампионската лига. Не останах във Фейенорд, защото бях млад и ме влечеха други неща. Ако сега съм в този отбор, със сигурност щях да играя в първия тим. От една страна, ме е яд, че не останах във Фейенорд, но, от друга – не. Надявам се в най-скоро време отново да заиграя в някой толкова голям клуб.

- Работил си с много треньори – Стойчо Младенов, Рууд Гулит, Тони Адамс, Люпко Петрович, Станимир Стоилов, сега и Драгомир Окука. Кой според теб ти е дал най-много?

- Всеки един от тях ми е дал по нещо. Благодарен съм на всеки треньор за това, че ми е е помогнал в даден етап от моето развитие. Наставниците са различни. Всеки иска от теб нещо специфично– младите като Гулит и Адамс изискват едно, старите като Люпко съвсем друго. Иначе съм на мнение, че Окука е един отличен специалист, който може да донесе много успехи на Локо Сф.

- Верни ли са слуховете, че си напуснал Левски заради Мъри и Наско?

- Не. Напуснах Левски, защото не се даваше път на младите. Изкарах десет години в школата на клуба. Бях едва на 7 години, когато отидох на „Герена“, но така и не получих шанс. Може би щях да получа такъв, ако бях останал, защото точно по това време Станимир Стоилов беше поел отбора и показа, че ще разчита на младите.

- Искаш ли един ден да облечеш отново синята фланелка?

- Да, искам. Това обаче ще стане в доста по-късен етап от моята кариера.

- Вкара първия си гол в "А" група срещу ЦСКА...

- ... да. Винаги когато съм играл срещу ЦСКА, съм бил крайно мобилизиран. Все пак съм продукт на школата на Левски. Винаги мачовете срещу "червените" са били по-специални за мен. Дано сега, когато играем с тях, пак да им вкарам.

- Вече дебютира за националния отбор. Надяваш ли се, че ще получаваш още шансове за изява с оглед на това, че конкуренция са ти Станислав Манолев и Живко Миланов?

- Естествено, че се надявам. Те двамата са отлични футболисти, но когато си част от националния тим, винаги си готов да дадеш всичко от себе си.

- Пораждат се много дискусии около това дали твоят съотборник Мартин Камбуров заслужава място в "А" тима. Ти на какво мнение си?

- Мартин е отличен футболист и голям голмайстор. За това, дали той да бъде част от националния тим обаче, трябва да се обърнете към селекционера Станимир Стоилов.
Той е човекът, който решава кой му е нужен и кой – не.

- Преди няколко месеца получи тежка контузия. Вече всичко наред ли е?

- Да, за моя радост. Вече нямам проблеми с коляното. Тук в България ми сгрешиха диагнозата, което можеше да се окаже фатално. След това обаче отидох в Германия, където ми казаха какво точно ми има. Сега за щастие отново съм на терена. Жив и здрав.

- Свързваха те с няколко манекенки – Билян Йотовска, Гергана Кочанова... Имал ли си нещо общо с тях?

- Не искам да коментирам личния си живот.