Баскетболната националка Гергана Иванова се радва на ефективен първи сезон като част от унгарския Елте БЕАК. 22-годишната баскетболистка записва средни показатели от 9.2 точки, 2.7 борби и 2.5 асистенции за около 19 минути игрово време през настоящия сезон в местния шампионат. Иванова, която пристигна в Будапеща през миналото лято след трансфер от Берое, говори пред клубния сайт на унгарския тим за първите си стъпки в баскетбола, преминаването си в БЕАК, любимия си момент в кариерата досега и целите, върху които се е съсредоточила.

“Запознах се с баскетболната игра в четвърти клас. Имах задача по физическо тогава и бях попитала баща ми, който е бивш баскетболист, да ми покаже някои основни движения в баскетбола, за да се подготвя за теста. Учителят ми също каза, че трябва да обмисля сериозно да започна да се занимавам с баскетбол. Баскетболът ме очарова и затова се отказах от тениса, който бях тренирала в рамките на три години до този момент.

Играх баскетбол в родния си град (Севлиево) в първите две години, след което се преместих в близкия по-голям град. Все още не бях навършила 14-годишна възраст, когато се установих в София, за да тренирам в школата на Шампион 2006. София се намираше на около 200 километра от родния ми град, така че трябваше да се преместя там самостоятелно. Това беше много трудно решение. Майка ми се тревожеше, но баща ми ме подкрепяше и вярваше в мен. Беше трудно, но не съжалявам.

Играх четири години в София, след което се преместих в Берое Стара Загора. Там се състезавах в рамките на пет години, преди да пристигна в БЕАК. В Берое направих първите си професионални стъпки. Това е един от най-силните отбори в България. Проблемът в родината ми е, че има само два силни професионални отбора, като останалите са много по-слаби от тях. След като в рамките на няколко години играх за единия силен тим, се нуждаех от промяна, за да се развия и да се превърна в по-добър играч. Трябваше да отида другаде. Също така беше ясно, че трябваше да напусна България, за да изпълня мечтите си.

Поисках от моя агент да разгледа за наличните възможности в чужбина. Имах няколко оферти, преди тази от БЕАК да дойде. Потърсих информация за клуба в интернет. Знаех, че унгарското първенство е много силно и в този момент окончателно реших, че ще направя трансфера си там. Също така говорих с приятели, които бяха посещавали Будапеща, като те ми споделиха, че градът е много красив и ще ми хареса. Оказаха се прави.

Тренирах цяло лято преди да пристигна в Унгария. Даже се опитах да науча някои основни фрази, за да мога да казвам поне “здравейте”. Мениджърът на БЕАК и помощник-треньорът на отбора ме посрещнаха на летището в Будапеща късно вечерта. Адам (мениджърът) беше забравил ключовете за апартамента ми, което доста ме натъжи, но все пак бях щастлива, че успях да се порадвам на нощна Будапеща в първия ми ден в града.

Най-любимият ми баскетболен спомен е титлата с България в Дивизия “Б” на Европейското първенство U20. Беше огромна мечта да спечелим медал. Отборът ни беше нисък и слаб физически, дори не приличахме на баскетболен тим, но имахме големи сърца. Загубихме само един мач - срещу Финландия в групата, но след това ги победихме на финала. И до днес си контактувам с някои от бившите си съотборнички, като също така най-добрата ми приятелка играе в Испания (Карина Константинова).

Разбирам, че все още не съм достатъчно здрава физически за унгарското първенство, което е известно с по-физическата си игра от тази в България. Трябва да работя върху това. Щеше да е хубаво да съм по-висока, но вече е късно за това. Най-голямата ми мечта е да играя в Евролигата. Искам да се състезавам срещу най-добрите баскетболистки в Европа. Тази цел ме мотивира още от решението ми да започна да градя кариера в баскетбола”, сподели Гергана Иванова.