-Г-н Достанич, донякъде изглеждаше нормално Левски да загуби от отбори като ЦСКА, Черноморец и Локомотив (Сф), които са в челото на класирането. Поражението от Берое обаче идва в повече. Не мислите ли, че загубата се дължи и на някакви външни, извънфутболни фактори?

- Вижте, аз съм отговорен човек. Алиби в извънфутболни фактори никога не съм търсил, няма и да търся. Съжалявам, че това, което исках да направя в Левски, не се получи. Тук, в София, работих с добри хора. Винаги съм искал Левски да върви нагоре.

- Нека се върнем в началото на сезона. Поехте Левски, без да сте провеждали лятна подготовка и селекция. Това отрази ли се на представянето на отбора?

- Наистина, аз пристигнах в Левски едва в края на юли, след като подготовката и селекцията вече бяха направени
Разбира се, не търся оправдание в това. Вижте, в началото Левски не играеше зле. Успяхме да елиминираме Баку в квалификациите за Шампионската лига, вкарахме им два хубави гола в София. Тогава вярвах, че отборът ще продължи да върви нагоре. Тогава си бяхме осигурили осем мача в европейките турнири. За съжаление не се получи.

- Когато на жребия за Шампионската лига се паднаха унгарците от Дебрецен, всички си казаха, че Левски е уцелил шестица от тотото. Оказа се обаче друго?

- Аз лично не съм се заблуждавал, че Дебрецен е слаб отбор. И в София, и в Будапеща ние направихме каквото можахме. Страшно съжалявам, че на реванша не успяхме да вкараме головите си положения! Дебрецен беше силен и добре подреден отбор, тактически грамотен.

- Всъщност от Дебрецен ли тръгна сривът в Левски?

- Сега като си дам сметка - да. Оттогава футболистите почнаха да се чувстват психически нестабилни като че ли не си повярваха, че могат повече. Вижте, в Левски проблемите на играчите идват най-вече от психиката. Нашите футболисти в никакъв случай не са по-слаби от тези в ЦСКА, Локомотив София и Черноморец Бургас, които са напред в класирането. Но въпреки това загубихме от тези отбори. Дебрецен например, освен че тактически се бяха подготвили, бяха по-устойчиви психически. Издебнаха ни с един гол от 25 метра в София, след това вкараха и втори. Признавам, на наш терен те бяха по-добрият отбор, но ние поне постигнахме загуба с 1:2. Това ни даваше някакъв шанс за реванша при добро начало на мача. В Будапеща всичко тръгна добре за нас, успявахме да атакуваме опасно. Само че когато трябваше да вкараме гол, не се получаваше
Не успяхме да си вкараме положенията, докато те се оказаха по-практични и точни, поведоха с 2:0 на полувремето.

- Още тогава се видя, че един от проблемите в Левски е неумението да се вкара гол. Защо вие толкова упорито налагахте Георги Христов, при положение че не можеше да вкарва?

- А какъв друг избор имах? Христов ми беше най-добрият избор. Разполагам с тези играчи. Кръстовчев беше вариант, но той се контузи. Възлагахме надежди на Ортега, но момчето нямаше късмет в Левски. Пак ще ви кажа обаче - проблемът на нападателите в Левски е повече психологически.

- Все пак имате психолог в клуба - доц. Таня Янчева. Не я ли използвате?

- Разбира се, доц. Янчева е отличен специалист. Сега ще ви разкажа какво например стана преди мача с Локомотив (Пд). През нея минаха много футболисти, които имаха нужда от помощ. Нещата се стабилизираха. Играта през първото полувреме потръгна, вкарахме два гола, успокоихме се. И изведнъж дойде този нещастен обрат

- На полувремето подценихте ли възможността Локомотив Пловдив да обърне мача?

- Не сме я подценявали. За мен мачът не свършва на почивката.

- Само с липсата на късмет ли ще обясните загубите на Левски в "А" група?

- В никакъв случай. Ако има обективни причини, това бяха многото контузии и фактът, че по 5-6 играчи отсъстваха точно в този период заради ангажименти към националните отбори. В един момент пък почнаха контузиите, при това на лидери в отбора - Георги Петков, Живко Миланов, Елин Топузаков. Пак ви казвам, не си търся алиби, просто така се случи.

- Твърди се, че някои контузии са се проточили доста продължително време, което породи съмнения?

- Няма съмнения. И въобще аз не се съмнявам в лоялността на нито един от футболистите.

- При липсата на лидерите резервите бяха ли подготвени да ги заменят?

- Какво имате предвид дали са били подготвени? Те водят нормален тренировъчен процес, как да не са подготвени.

- Ами това, че в Левски май има доста играчи, които са доволни със статута си на резерви, получават си заплатите и не са подготвени да изнесат отговорността, когато трябва да влязат в игра.

- Това е друг въпрос. Вероятно имате право за някои футболисти. Вижте, в един момент бяхме останали без половин отбор
И тогава се оказа, че няма кой да замени равностойно титулярите. Направихме всичко възможно, но... Аз обаче си мисля, че да играеш в Левски е привилегия и голямо задължение към запалянковците.

- Ще ви питам направо - имаше ли бойкот срещу вас от страна на някои футболисти на Левски?

- Не мисля. В мачовете всички се раздаваха и вие го виждахте. Други са причините да губим мачове. Една част са психологически и опират до самите играчи. Освен това и аз съм правил грешки, не съм безгрешен.

- Аз съм чувал, че част от футболистите са били срещу вас, понеже сте ги подлагали на тежки натоварвания?

- Това за тежките натоварвания са глупости. Какво им е тежкото, при положение че за цялата седмица само веднъж тренираме двуразово? Това са нормалните физически натоварвания, които ги има във всеки тренировъчен процес.

- Излиза, че в Левски тренировъчният режим дори е лек. В Западна Европа ангажиментът на футболистите е целодневен, в Левски - на половин ден.

- Така е, прав сте. Затова ви казвам, че тренировките не са тежки или съсипващи.

- Така е, но в България, а сигурно и в Левски, има играчи, които смятат, че и без да се напъват, може да им върви играта?

- Ако е така, това е много жалко. Когато си професионалист, трябва да работиш както трябва. Аз мога да ви гарантирам това, че не съм подлагал отбора на преуморяващи тренировки. Я ми кажете, вие познавате ли треньор, който ей така да си съсипе играчите
Ако има такъв, това в никакъв случай не съм аз. Нали всеки треньор зависи от футболистите си?

- Най-драстична беше загубата от ЦСКА, предшествана от т.нар. Казанска афера. Кажете честно, как реагирахте, когато разбрахте, че няма да може да ползвате четиримата си играчи?

- Аз по принцип не искам да се връщам на тази история, но добре, ще ви кажа. Аз смятах, че тези трансфери се правят за доброто на клуба, и съм сигурен, че всички в ръководството са мислили така. Нито един човек от клуба не е работил срещу Левски, в това съм сигурен. А и в Левски има 25 футболисти, едни като липсват, другите трябва да могат да ги заменят. Друг е въпросът доколко това се получи. Загубихме от ЦСКА, това е факт.

- Вие лично къде сгрешихте през времето, в което бяхте в Левски?

- Греших и аз, разбира се. Сега не искам да задълбавам, но когато един отбор не върви, голяма част от вината е и на треньора. Затова аз я поемам и си подавам оставката. Благодаря на всички за съвместната работа.

- Смятате ли, че Георги Иванов-Гонзо ще се оправи с отбора в тази ситуация?

- Да. Познава всички, разбира от футбол, притежава характер за тази работа. Дано да успее да вдигне тази психологическа бариера. Вярвам, че е способен да успее.