Вдигналият “Златната топка” за рекордния седми път Лионел Меси даде интервю за “Франс Футбол”, който организира анкетата. Ето какво казва голмайсторът по различни теми:

Защо отказа да вземеш №10 в ПСЖ?

Неймар ми предложи номера си и това беше изключителен жест. Очаквах го, защото го познавам. Но според мен по-честно беше той да продължи да си носи “десетката”.

Легна на земята зад стената срещу Манчестър Сити. Мнозина казват, че това не отива на играч като Меси.

В този момент се нуждаехме от това, защото водехме в резултата. Тогава нямаше никой друг, който да го направи, а аз бях там. Няма проблем, важно е всички да помагаме за постигането на добри резултати.

Много хора те имат за №1 в историята.

Никога не съм казвал, че съм най-добрият или че се опитвам да бъда такъв. За мен е напълно достатъчно, че съм сред футболистите, за които се говори, че може би са №1. Никога не съм ги поставял за цел. Това е нещо, което не ме интересува.

Хормоналният дефицит в тялото като малък.

Помня, че прекарах два часа в лекарския кабинет. Когато казаха, че имам някакъв проблем, не се шокирах, защото не знаех за какво става дума. Обясниха ми, че ще ми бият една инжекция в единия крак вечер и една в другия на другия ден. Това никога не е било нещо лошо за мен. Успях да продължа да живея както всички останали. Това просто стана част от живота ми.

Дали си модел за подражание?

Не знам, а и никога не съм искал да бъда такъв, или пък да давам съвети на хората. Единствено се борех да реализирам мечтите си. В началото мечтата ми беше да стана професионален футболист, а след това се борех да ставам все по-силен и всяка година да имам нови цели. В тези моменти имах и малко късмет. Мисля, че Господ ми помогна да получа много неща.

Срамежливостта

Държа се различно с хората, на които имам доверие: тези от семейството и приятелите ми. Може би, в компанията на странични хора, ми е по-трудно да се отпусна, или пък ми отнема повече време за това. Но с тези около мен съм нормален човек, който е в настроение и се опитва да се забавлява във всеки един момент.

Сравненията с Марадона

Не, не! Честно казано, никога не съм се сравнявал с Диего. Никога и не съм обръщал внимание на тези сравнения. В миналото се дразнех на някои критики. Имах трудни моменти в националния отбор, но по други причини. Често се впрягам по различни причини, но това си остава в съблекалнята. Нещата трябва да си останат там. Това се случва и с други играчи.

Лесно ли е да си съотборник с Меси?

Питайте другите (смее се - б.ред.). Не знам как е. За по-младите ми съотборници е трудно да свикнат с мен заради имиджа, който са си изградили вече за мен. Но веднъж опознаят ли ме, се успокояват.

Свободата

По време на мачовете винаги съм имал свободата да се движа където искам, без да обръщам внимание на каква позиция съм започнал. Всички треньори са ми давали тази свобода, за да преценя сам по какъв начин бих могъл да “нараня” съперника. Имам абсолютна свобода и и извън терена: да прекарвам време със семейството ми, с жена ми, с децата… Не знам дали те са усещали някакво напрежение през всички тези години на кариерата ми.

Да задминеш Кристиано по голове

Винаги съм се стремял да задмина единствено себе си и да не гледам какво правят другите. Не съм целял просто да бъда по-добър от някой друг. С Роналдо бяхме конкуренти в едно и също първенство в продължение на няколко години. Това беше страхотно, защото помогна и на двама ни да израснем като футболисти.

Лесно ли е да си Меси?

Такъв съм вече 34 години и започвам да свиквам. Щастлив съм за всичко, което се е случило, макар да трябва да призная, че понякога ми се иска да остана незабележим. Искам да мога да се наслаждам на миговете със семейството ми, без хората да ме разпознават. Но не се оплаквам, а напротив: винаги е приятно да получаваш комплимент, някой да поиска снимка с теб или просто да ти се усмихне. Свикнал съм с това и за мен това стана нещо нормално.