Преотстъпеният от Барселона в Бешикташ халф Миралем Пянич даде интервю пред “Марка”, като използва този случай, за да изрази бурното си недоволство срещу наставника си при каталунците Роналд Куман, когото обвини в пълна липса на комуникация.

“И до днес не знам какво точно искаше той, дори не се опита да ми обясни нещата или да намери решение. Аз бях този, който го питаше какво иска от мен и от позицията ми, както и какво правя добре или зле, за да се адаптирам по-бързо към отбора и за да бъда полезен. В крайна сметка в един сезон се нуждаеш от 17-18 играчи, за да спечелиш трофеи. Но за него нямаше проблеми в моята игра, не ми даваше отговори. Времето отминаваше и ситуацията се влошаваше, но без видими причини. Както казах, аз се държах добре и много професионално. Това е нещо много трудно за разбиране. Имаше много хора вътре в отбора, които не разбираха какво се случва. 

Изникна тази възможност да отида в Бешикташ и исках да изслушам предложението им. Желая да играя, сигурен съм в моите качества и много добре знам с какво мога да допринеса за един отбор, но, разбира се, нуждаеш се от доверие, диалог и да ти кажат нещата лице в лице, което никога не се случи. Предпочитам да ми бяха казали нещата директно, но такова е положението. Това е много странна форма на комуникация, за първи път преживявам подобно нещо. Никога не съм имал проблеми в нито един тим и с нито един наставник. Мисля, че имам много добри взаимоотношения с всички треньори. Честно казано, не знам какво се случи. Той не искаше да поеме отговорност, нито да има конфронтация, защото сигурно не е знаел как да се справи с това.

Моята ситуация се усложни още от самото начало. Присъединих се към подготовката две седмици по-късно от останалите и започнах да тренирам лека-полека самостоятелно, за да се подготвям с кондиционния треньор и да започна да тренирам със съотборниците ми. И нищо - минават два, три, четири, седем, десет дни и треньорът така и не дойде, за да поговори с мен за очакванията си за сезона, просто да поговорим и да ме приветства в отбора както правят останалите. Много странно, но добре. Това беше само началото, така че добре, спокойно - трудя се и искам да се боря за игра, за да вляза в тима по добър начин. И нищо - минава си времето и аз започвам да играя в един мач, после да пропусна един, да играя на следващия и след това отново да не играя в един… Бях много добре и си играех мачовете, но, разбира се, исках повече, за да давам повече на отбора.

Аз съм човек, който винаги иска максимума и да дава повече. Идва един момент, в който играя по-малко и нещата се усложняват. Когато не играеш, трудно е да бъдеш физически и психически добре, защото това убива твоята вяра, тъй като нямаш комуникация с треньора. Беше много странно, не знам защо. Наставникът решава кой играе и кой - не, но има различни начини за това как да вършиш нещата. Аз съм играч, който може да приеме всичко, но бих искал винаги да ми казват нещата лице в лице. Не е като да не се е случило нищо и да съм на 15 години. Борих се до самия край, бях професионалист с момчетата, винаги работейки, за да съм добре, също и заради тях, за да се подготвят добре за мачовете. Знаех, че треньорът ще остане и трябваше да намеря решение”, казва Пянич в част от тирадата си по адрес на Куман.