Един от най-противоречивите футболисти в националния отбор, какъвто без съмнение е Илиян Стоянов, липсваше изключително много на състава в мача с Кипър. Много от критиците му със сигурност са се убедили, че без него положението е трагично. На фона на играта на формацията в отбрана, с която станахме за смях на Острова на Афродита, Коловати буквално е като Канаваро в най-силните му години. Опитният футболист обаче ни най-малко не се радва на този резултат, а в далечна Япония страда дори повече от главния виновник за поражението - Иван Иванов, който с усмивка на лице се извиняваше на летище София, сякаш признаваше пред гаджето си, че е сбъркал при избора на филма, който са гледали в киното. "Меридиан мач" представя интервю с бившия играч на Левски.

- Илияне, защо не си в националния отбор за последните два мача от квалификациите?

- Контузен съм. Вече в три мача на Санфрече не съм играл и едва утре ще започна тренировки с топка. Не е сигурно обаче дали ще съм на линия и за съботния ни мач с Гамба Осака, който е много важен за нас. Те са трети, с 49 точки, а ние сме 6-и - с 45, и борбата наистина е сериозна. Лидерите Шимицу, с които завършихме 1:1 като гост миналия кръг, и Кашима Антлърс имат по 50 точки.

- Сякаш много повече се вълнуваш от клубния си отбор, отколкото от националния, така ли е?

- Не. Нормално е сега като съм в Япония и правим добър сезон да съм концентриран върху изявите си, но дори когато не съм в състава на националния отбор, следя какво се случва. Станах в 2 часа през нощта в събота, за да мога да гледам мача с Кипър.

- И видя ли трагедията, която видяхме и ние?

- Тежко е, но не бива да сте толкова критични. До 10-ата минута играхме добре, ако бяхме повели, можеше да се случи нормалното и да спечелим. Паднахме, но от отбор, който вече няма нищо общо с онзи отпреди 10 или 20 години. Кипър е много напред във футбола. Константину е шампион на Гърция, играчите от местното първенство се изявяват и в Шампионската лига. Митко Иванков бе много прав като акцентира на това, че към Кипър не бива да се отнасяме като към онзи отбор, който сме срещали в миналото. Дори в София доста се измъчихме с тях.

- Все пак не сме паднали с 0:1 или с 1:2, а с 1:4. При това те изпуснаха още поне 4 стопроцентови възможности...

- Така е, но според мен всичко бе заради индивидуални грешки, не толкова заради колективни. На всеки се случва да няма ден и да сбърка. По-добре да сгрешиш и да натрупаш опит, отколкото кротко да се отърваваш от топката всеки път, за да не сбъркаш. Който е сбъркал, ще е по-отговорен в бъдеще. Никой обаче не е застрахован от гафове.

- Този път те бяха малко повече, не мислиш ли?

- Струва ми се, че искате да чуете някаква критика към момчетата, които играха в защита, но няма да стане. Точно аз най-добре знам, как защитниците винаги сме виновни. Според мен, за да успее националният отбор, трябва да се рискува малко повече. И в налагането на футболисти и най-вече в играта. Пак имаше голяма скованост и напрежение, каквото усещах и в предишните мачове.

- На какво го отдаваш?

- Имам си своето обяснение и то е свързано с това безкрайно делене на левскари и цесекари на всички нива в живота в България. То много пречи и на националния отбор. Двата гранда си имат своите поддръжници и в медиите, а те влияят с променлив успех на общественото мнение. Нали имаше много хора, които искаха да видят Иван Иванов с екипа на мъжкия отбор, сега голяма част от тях се нахвърлят върху момчето. Така няма да стане.

- Да те очакваме ли в отбора и за следващите квалификации предвид представянето на по-младите?

- Радвам се, че на 32 години и аз заслужих това внимание, но не мога да отговоря на въпрос, който не зависи от мен. Ако ме повикат, ще дойда. Стига да не преценя, че формата, в която се намирам, не е достатъчна, за да играя за България. Когато ми се обадиха през пролетта и ме помолиха да помогна, приех с желание. Още след първия мач с ЕЙРЕ бях готов да дам път на други да се пробват, но Мъри ми каза, че е доволен от мен и продължи да ме вика. Сега в интернет видях коментари, че съм се скрил, но ти ме познаваш и си наясно, че нищо не може да ме притесни толкова, че да се скрия. Съжалявам за контузията, защото наистина се чувствах добре и играех стабилно. В Япония оценяват това и не ми липсват предложения от по-сериозни отбори. Санфрече е изненадата на сезона и съм доволен, че съм част от отбора, но през зимата може и да сменя клуба за някой с по-големи амбиции. Иска ми се отново да стана шампион както бях с Левски.

- А защо едно европейско, имаш ли сили?

- В националните отбори на повечето страни има и доста по-възрастни от мен, така че докато поддържам добро ниво в играта си, няма да се отказвам. Аз съм спокоен, защото Наско Сираков е доказал, че е човекът, който разбира най-много от футбол в България. Не можеш да си представиш колко е вярна приказката за можещите и неможещите. След 30-ата година, когато усетиш, че си по-добър от младите, удоволствието от играта е още по-голямо. Може би същото като това на 18 да попаднеш в голям отбор и да играеш редовно.