Преди да се говори за „справяне с проблема“ или „превенция“, трябва да се подчертае нуждата от справяне само там, където наистина съществува проблем.

Има разумно залагащи за удоволствие, има такива, които не могат да спрат, дори когато загубят всичко. Хората и техните близки трябва да могат да правят разлика между двете, за да знаят кога да потърсят помощ. Чак тогава идва ред на „къде“ да я потърсят.

Преди всичко  следва един зависим или рисков залагащ да може да каже за себе си дали е наистина такъв. Следва да го направи чрез самооценка – най-сложното нещо!

Ето какво може да се използва в помощ на тази самооценка:

„Митове и факти за хазартната зависимост:

Мит: Трябва да залагаш всеки ден, че да се приеме, че имаш проблем.

Факт: Проблемният залагащ може да залага през различни интервали. Залагането е проблемно, когато причинява проблеми. Каквито и да са те.

Мит: Хазартната зависимост не е проблем, ако залагащият може да си го позволи (финансово).

Факт: Проблемите, причинявани от този тип засилено залагане са не само финансови. Прекалено много време, прекарано в залагания причинява също и проблеми във връзките (семейни и романтични) на залагащия, както и до проблеми със закона, загуба на работата, ментални и здравословни последици, включително депресии и тревожност, често водят до желание за самоубийство.

Мит: Да имаш хазартна зависимост означава, че си слабохарактерен, безотговорен или ниско интелигентен.

Факт: Хазартната зависимост засяга хора от всички нива на интелигентност, както и от всички социални прослойки. До един момент били силни и отговорни, някои хора могат изведнъж да развият хазартна зависимост“.

Платено съобщение в изпълнение на проект № НПИМД-Н2-Т1-076/2021 по индекса на Министерството на младежта и спорта с наименование „Заложи на себе си, не на хазарта. Не ставай зависим!"

Прочети повече на betonyou.bg.

снимка: pixabay