Една от най-значимите състезателки в скока на височина от началото на века - носителката на по две световни титли в зала и на открито Бланка Влашич, обяви, че прекратява състезателната си кариера на 37 години. Носителката на сребро и бронз от олимпийски игри се бореше с различни контузии през последните години. Тя се сбогува със своите фенове с писмо. Хърватката държи националния рекорд на страната си с 2.08 метра, което е вторият най-силен резултат след световния рекорд на Стефка Костадинова от 2.09 м.

"Скъпи приятели на леката атлетика, скъпи мои фенове, още от Рио се опитвам да се справя с контузията си, цели четири години надежда, че отново ще застана пред летвата и ще се предизвикам. Скокът на височина е неразделна част от мен от рождението ми и винаги ще бъде така. Затова оставих решението да сложа края на кариерата си да дойде естествено. Преди да спечеля бронз в Рио, много ми казваха да се откажа, тъй като вече съм постигнала много. Но ако ги бях послушала, нямаше да спечеля друг олимпийски медал. Медал, който е толкова специален за мен, защото буквално го спечелих с един здрав крак. Това състезание извади всичко от мен, дори това, което не знаех, че имам.

Годините след това донесоха безброй рехабилитационни лечения, надежда, след това разочарование и така до безкрай. И все пак - макар на пръв поглед за външен наблюдател да беше ясно, че е време да се посветя на нови житейски предизвикателства, решението трябваше да бъде мое. Преди да дойде, преминах през всички етапи на скръбта и за мен това беше най-трудният период в кариерата ми. И едва накрая, в един съвсем обикновен и спокоен ден, ми дойде на сърцето: "Свърши". Знаех, че е време и бях напълно спокойна. Почувствах облекчение, което никога не бях имала", написа в емоционалното си писмо Влашич.

Хърватката благодари на семейството и приятелите си за подкрепата, която са й оказали по време на най-трудния период в нейната кариера: "Имах голямата подкрепа на моето семейство, на моя баща и треньор Йоско, Боян и приятели. Те знаеха, че това е борба, която трябва да преживея сама и да се боря за ясно решение. Всеки спортист ще ме разбере - раздялата не е лесна. Оставяме след себе си страхотни емоции, покорени върхове, победи над себе си, великолепни моменти, които не могат да бъдат описани с думи. Но всичко това остава част от нас. Частта, която носим в бъдещето. И аз нося всичките си успехи и неуспехи и ще ги вплета в нова история. Така че винаги ще остана в спорта. С моя опит и знания искам постоянно и активно да допринясям за по-нататъшно развитие на световната атлетика и спорта."

"Гордея се с кариерата си. На първо място съм благодарна на Бог за благословията на таланта и обстоятелствата, при които този талант можеше да процъфти. На приятели и фенове, които вярваха и скачаха заедно с мен. Въпреки че леката атлетика е индивидуален спорт, винаги се чувствах като част от отбор, защото не скачах само за себе си. Почетната обиколка с хърватското знаме винаги е била най-голямата чест за мен. С мир в сърцето си, благодарна съм за всеки сантиметър и всички аплодисменти, обръщам нова страница в живота си", се казва още в писмото на Влашич.

В кариерата си хърватката има общо два олимпийски медала (сребърен в Пекин 2008 и бронзов в Рио през 2016 г.), две световни титли на открито (Осака 2007 и Берлин 2009) и два сребърни медала (Дегу 2011 и пекин 2015), две планетарни титли в зала (Валенсия 2008 и Доха 2010), сребро от Москва 2006 и бронз от Будапеща 2004.

Влашич е печелила и европейска титла в Барселона през 2010 г. Има европейско злато за девойки под 23 години, както и две световни титли при девойките - Сантяго 2000 и Кингстън 2002 г.

Личните рекорди на хърватката са 2.08 метра на открито (второ място във вечната ранглиста на открито) и 2.06 метра в зала (трето място във вечната ранглиста в зала).