- Здравей, Кубрат! Отшумяват ли емоциите след големия мач с Антъни Джошуа или все още те държат? И какви са те, какво си мислиш за мача към днешна дата?

- Емоции..., в мен, ха-ха, не, няма. Спокоен съм, стабилен, мощен и усмихнат. Приемам мача за нещо напълно нормално. Аз не съм от вчера професионален спортист. Да, наистина, голям мач беше, голямо спортно събитие. Яд ме е, разбира се, но в крайна сметка така е в големия спорт: един побеждава, друг губи. Както загубих, така можех и да съм победител. Можеше аз да съм този, който да спечели с нокаут. И само да ви кажа, че този вариант не беше никак далече. Като се обърне каруцата обаче, пътища много. Няма никакъв смисъл от разбори сега, след като всичко е свършило. Щеше да има смисъл, ако можеше да се предвидят някои неща предварително, но това е невъзможно. И понеже е невъзможно, ще кажа само това: каквото можах в този момент спрямо всички обстоятелства, през които се наложи да преминем заедно като екип по пътя към този мач, аз го направих. Така съм го видял, така съм го усетил, така съм постъпил. Това са мои решения, за които аз отговарям смело и не се срамувам от нито една моя постъпка, даже напротив.

- Много хора преживяват отново насън важни за тях моменти - ти сънуваш ли мачовете си? И какво сънуваш?

- Аз не сънувам. Нито преди мач, нито след мач. Спя винаги много спокойно. Просто докато спя, има случаи, в които си премислям разни неща.

- Със сигурност двубоят за световната титла е бил емоционален за цялото ти семейство. Какво ти казаха най-близките?

- Най-близките ми хора са свикнали с емоциите около моите мачове. За тях най-важно е да съм здрав, да съм добре както физически, така и емоционално. Те са най-близко до мен и са наясно, че мен нищо не може да ме разклати и че съм бетон. Единствените, с които коментирах събитията преди битката в Лондон, както и всичко, случило се по време на самия двубой и след него, това е брат ми и помощник-треньорът и мой приятел – Франк (бел. ред. - Шабани).

- Как реагира на критиките, които също получи след двубоя? И има ли нещо, което те засегна?

- Отново и отново се изумих колко безгранична е човешката злоба, завист и глупост. Считам себе си за много интелигентен човек и приемам злостните коментари съвсем в реда на нещата. Осъзнавам, че всичките тези низши страсти и всичката тази ярост и агресия, бушуващи в хората, са заложени дълбоко в човешката природа. Самият аз преди години бях един от тези хора! Не бих могъл да се засегна от коментари на тотално незапознати с бокса като спорт. За мое огромно съжаление в България 98% от тези, които си позволяват смело да критикуват боксовите мачове, нямат понятие, те дори нямат ни най-малка представа как функционират нещата в професионалния бокс. Аз съм се устроил така, че онова, което ме докосва, онова, което забелязвам, не е негативното, а напротив. Винаги търся и винаги откривам положителното, дори когато положението е изключително тежко и изглежда безнадеждно. Оставам позитивен и се радвам на хората, които не спират да ме подкрепят, да ми изпращат силна енергия и да се гордеят, че един българин се качи на ринга в мач за световната титла по бокс в тежка категория. Тези хора преживяваха и преживяват с мен всеки миг преди, по време и след двубоя. Заради всички тях продължава да ме е яд, че не победих, за да им се отблагодаря истински за любовта. Признателен съм на всеки човек, който цени труда и усилията ми и който осъзнава какво ми коства и какво значи да стигна до такъв мач. А хората, които злобно ме обвиняват в нещо..., просто ги разбирам дори по-добре от тях самите.

- Фактът, че си преболедувал коронавируса, остана скрит за обществеността, но лекуващият ти лекар по-късно разкри подробности, че не е било леко. Как премина през този период и как ти се отрази? Имаше ли момент, в който мислеше да откажеш мача заради заболяването?

- Бяха тежки моменти, по-скоро като решения и отговорност! Но няма да коментирам състоянието си преди мача. Отказвам да го направя, защото не желая да изглеждам като човек, който се оправдава за загубата. Само ще кажа, че по независещи от мен причини подготовката за най-важната битка в кариерата ми не бе на ниво. Бях подготвен на 50% от възможностите си. Това е положението! Но аз излязох и се бих колкото можах. Знаете моята вяра. Аз съм воин. Духът ми е несломим. Просто нямаше как да откажа за втори път мач за световната титла срещу Антъни Джошуа. Всякакви мисли са ми минавали и ми минават през главата тогава и сега, но устоявам. Продължавам. Няма абсолютно никакъв проблем, аз съм невероятно силен!

- Бе обещал да дариш част от средствата, спечелени от мача, в борбата с коронавируса. Ще го направиш ли и за какво точно?

- Помагал съм, винаги помагам и ще продължа да помагам на хора, които имат нужда някой да им подаде ръка и да им покаже, че не са сами на този свят в болката си и в борбата си за живот. Естествено, проверявам всяка една благотворителна помощ, която правя, защото има много измамници, което е моралното дъно на човешкото същество! Не очаквайте от мен гласност по подобни теми. Истината обаче е, че аз съм само един човек и не мога да оправя света, колкото и да ми се иска. Както досега, така и занапред ще продължавам да давам от себе си повече, отколкото дори някои хора заслужават, каквото, когато и както мога в името на това да променя България поне малко към по-добро. Не се нуждая от публичност в благотворителността, защото това за мен не е благотворителност, а чист PR. На мен реклама не ми е необходима.

- Мислиш ли, че пак ще имаш шанс да играеш за световната титла?

- Да, мисля! Защо не? Хората ме познават като човек, за когото не съществуват невъзможни неща. Много трудно се отказвам от мечтата, в която вярвам с цялото си сърце, на която съм посветил почти целия си живот и която смятам, че е постижима, въпреки че на много хора им изглежда абсолютно нереална.

- А има ли съперник, срещу когото искаш да се изправиш сега?

- Да! Много бих искал да се кача на ринга отново срещу Антъни Джошуа! Това би ми доставило огромно удовлетворение.

- Мислил ли си ти самият да се заемеш активно с мениджърска дейност?

- Разбира се, че съм мислил, но не намирам особено голям смисъл в подобно нещо, въпреки че смея да твърдя, че го владея перфектно. А и не желая да печеля на гърба на боксьорите. За мен боксът е любов! Тук даже мога да споделя с хората, че за мача ми срещу Хюи Фюри в София не само че не взех нито един лев, ами и дадох много пари, за да се случи тази боксова гала в България. Вие си правете сметката.

- Какво всъщност ще прави Кубрат Пулев, след като слезе от ринга? Много хора ти предричат политическа кариера, би ли се впуснал в това предизвикателство?

- Когато този момент настъпи, ще го мисля. Рано е още! Много хора ме асоциират с този или онзи политик, с една или друга политическа партия поради 1-2 снимки с някого, но вие знаете кой е Кубрат Пулев! За Кубрат е важен не неговият интерес, а интересът на България и на българския народ! Най-голямото ми желание е този народ да заживее по-добре, а не една или друга политическа сила да прокрадне своите интереси. Отказвал съм на много партии. Нека хората не вярват на измислиците, които се публикуват за мен в още по-измислените сайтове и вестници. Апелирам хората да вярват и да свързват дадена информация с мен само когато ги чуят да излизат от моите устни. За мен България е над всичко! България е гордост, дом, дълг към предците ни и любов в най-чистата и безкористна форма!

- Какво ти предстои през 2021 г.? Ще гледаме ли отново големи мачове на Кубрат и Тервел Пулеви в България?

- През новата година се надявам да изживявате уникални мигове на мачове с участието на братя Пулеви не само у нас, но и в чужбина. Защото Кубрат Пулев има много сила, много енергия и се чувства истински щастлив. Ще ви кажа нещо: най-доброто тепърва предстои! Желая здраве и светли празници на всички българи и нека се опитаме да бъдем по-добри, по-сплотени и обществено отговорни. Повече да се подкрепяме, повече да бъдем човеци и по-малко да се обвиняваме и да съдим. Нека влезем в новата година с повече самочувствие като българи, с чисти души и с отворени и пълни с любов сърца за нас самите и нашата родина България!

ВИЗИТКА

* Роден е на 4 май 1981 г. в София. Баща му Венко е бивш шампион на България по бокс в супертежка категория. По-малкият му брат Тервел също се състезава при професионалистите. Има и три по-големи сестри – Ана, Боряна и Виктория.

* Израства в школата на ЦСКА. Има над 300 мача с националния отбор на България. Само на 21 години печели най-стария боксов турнир в Европа - Купа "Странджа". През 2005 г. при аматьорите Кобрата печели бронз на световното първенство в Китай, а през 2006 г. прави същото на европейското в Пловдив. Участва на олимпиадата в Пекин през 2008 г., а малко по-късно триумфира като европейски шампион в Ливърпул в категория над 91 кг.

*В професионалния бокс е от 2009 г. Носител е на Интернационалната титла на IBF в тежка категория от 2011 г. Става европейски шампион в тежка категория през 2012 г. Печели приза Спортист номер 1 на България, а през 2013 г. е избран за Мъж на годината. Два пъти атакува световния връх – през 2014 г. срещу Владимир Кличко в Хамбург и на 12 декември тази година срещу Антъни Джошуа в Лондон. От 30 мача на профиринга има 28 победи и само 2 загуби (в срещите за световната титла).

“Монитор”