Днес следобед, след дълго боледуване, на 77-годишна възраст ни напусна едно от големите имена в българското баскетболно треньорство – Симеон Варчев.

Роден на 7 август 1943 г. в Разград, той играе близо 20 години в различни отбори у нас, като преминава през родния си Лудогорец в Разград, ВИФ, Миньор (Перник) и Лъсков (Ямбол). Шампион е на България при кадетите.

Именно край река Тунджа започва и славният му път в треньорството. Бил е начело на Лъсков, Балкан, Академик (Варна), Черно море. Като треньор печели титлите на страната през 1985, 1998 и 1999 г. Има и сребърни медали от 1990, 1991, 1996, 1997, 2000 и е бронзов медалист през 1979, 1982, 1984, 1993. Води отбора си до триумф в турнира за Купата на България през 1998, 1999 и 2000 г.

Начело на мъжкия национален отбор има осмо място на Европейското първенство през 1991 г. и 13-то през 1993 г.

Носител е на най-високото отличие в българския баскетбол – Приз за изключителни заслуги.

Симеон Варчев ще остане в най-епичните и важни страници от историята не само като перфектен баскетболен специалист, а най-вече като всеотдаен човек. Дори само една част от делото му е достатъчна за спортната гордост на България. Той е откривателят и създателят на десетки баскетболни таланти, сред които Георги Глушков и Тодор Стойков, Деян и Калоян Иванови и много други.