Националът Георги Йомов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Представителният ни отбор се смъкна с шест места в ранглистата на ФИФА след трите загуби през октомври. Но колкото и черни да са краските, има и светли лъчи. В състава на Георги Дерменджиев блесна футболист, който направи трансфер в началото на сезона. Юноша е на Левски, но вече е звезда в ЦСКА-София. Междинна спирка между “Герена” и “Армията” беше Славия. Под ръководството на Златомир Загорчич Йомов се издигна на пиедестала на българска звезда. А с изявите си в ЦСКА-София започна да го доказва. Йомов е роден през 1997 година - когато за последно ЦСКА направи шампионски дубъл.

- Здравейте, Георги! Треньорът на Клуж е румънската легенда Дан Петреску, който каза, че сте бил най-добрият от ЦСКА в мача срещу румънците в четвъртък. Какво означават тези думи за вас?

- Тези думи означават много за мен, защото той е голямо име. Много съм щастлив от факта, че съм направил добро впечатление на легенда във футбола като него.

- Къде ЦСКА загуби мача?

- Според мен ЦСКА загуби мача при гола, който ни отбелязаха. За мен доста нелеп гол. Мисля, че оттам тръгнахме надолу.

- Защо поведението на ЦСКА през двете полувремена беше доста различно?

- Това не мога да го кажа. Във футбола по принцип единият отбор владее топката повече, след това другият тим я владее повече, играта се мени постоянно. Но смятам, че показахме добро лице в края на мача и искахме победата докрая.

- Казахте след мача, че ЦСКА не отстъпва на европейските отбори и все пак какво не ни достига все още?

- Според мен – късмет. Не смятам, че по нещо отстъпихме на игра. Даже мисля, че бяхме по-добрият отбор на терена. Показателите също сочат, че ние сме владели топката повече, повече сме атакували и като цяло водехме играта.

- В четвъртък предстои гостуване на Рома – как ще тръгне ЦСКА за този мач?

- Както тръгваме за всеки един мач – мотивирани, сплотени и да изпълним указанията на треньора.

- Има ли страх от такъв съперник?

- Не, ЦСКА не трябва да се страхува от нищо!

- Христо Стоичков ви надъха с клип от Маями преди мача – имаше ли ефект в съблекалнята? Говорихте ли за него?

- Да, всички момчета бяха доста щастливи от факта, че ни подкрепи. Поне лично аз бях доста мотивиран от това надъхване от негова страна.

- Не обърнахте ли в отбора твърде много внимание към Лига Европа за сметка на вътрешното първенство? Защо се стигна до такава негативна серия от пет двубоя без победа?

- По принцип всеки един футболист мечтае да играе в групите на Лига Европа. Смятам, че по-голямата част от силите си хвърляме в мачовете от този турнир, което не трябва да бъде така, защото трябва да печелим точки в първенството, тъй като главната ни цел е да станем шампиони тази година.

- Съгласен ли сте, че оттук нататък цел №1 е точно това – да бъдете шампиони, а не толкова да се набляга на европейското участие?

- Абсолютно! Според мен това е най-важното нещо за този сезон. Стигането до групите на Лига Европа е нещо голямо. Мачовете, които предстоят занапред са плюс за нас и от тях можем само да спечелим, нищо не можем да загубим.

- Всички водещи отбори в България губят точки – мислите ли, че ЦСКА може най-накрая да спре Лудогорец? Какво трябва да направи, за да стане това, понеже всяка година се стартира с тази цел и накрая не се получава вече девет сезона поред?

- Има още много мачове до края, още нищо не може да се каже. Виждаме, че и Лудогорец губят точки, и Локо (Пловдив), които са първи, също губят точки. Ние губим доста глупаво точки, но има още доста мачове и сезонът не е решен. Смятам, че имаме силите и можем да станем шампиони тази година.

- Дойдохте в началото на сезона в ЦСКА, където конкуренцията в атаката е убийствена. С какво спечелихте титулярното място?

- Това лично аз не мога да го кажа. Според мен с добрите си изяви, които показвам на терена и с хъса, който демонстрирам. Другото е въпрос към треньорите.

- ЦСКА събра много офанзивни футболисти, които определено са класа. Може ли това в един момент да доведе до напрежение, защото е ясно, че не всички могат да са на терена, а дори и в групата?

- Абсолютно може да доведе до напрежение. Но това няма как да го коментирам аз. Смятам, че на терена няма значение кой откъде идва, каква класа е и какво му е името. Който показва най-добро лице, той трябва да играе.

- В ЦСКА има футболисти от много различни националности – на какъв език си говорите?

- Всички момчета в съблекалнята знаят английски. Главно на английски се говори в съблекалнята. Някои от чужденците знаят и български.

- В Славия бяхте почти само българи, в ЦСКА повечето играчи са чужденци – каква е разликата между двете съблекални?

- Единствената разлика е в езика. Не смятам, че има особено голяма разлика. В Славия също имаше добър колектив, тук колективът също е много добър. Не е никакъв проблем, че сме от различни националности.

- В кой компонент от играта искате да се подобрите?

- Във всеки един компонент в играта трябва да се подобряваме, постоянно трябва да се гради. Но смятам, че има още какво да подобрявам във фаза защита.

- ЦСКА беше вашият трамплин към националния отбор – очаквате ли да бъде и трамплин към чужбина?

- Разбира се, всеки се надява да излезе в чужбина. Но засега съм футболист на ЦСКА и съм концентриран само върху ЦСКА.

- В кое първенство бихте играл, ако зависи от вас? Кое ви импонира най-добре?

- В Испания, в Русия. Малко климатът се различава, но двете първенства са ми фаворит.

- Кои са любимите ви отбори?

- В Испания ми е Барселона, а за Русия нямам любим отбор.

- Да се върнем към националния отбор – записахте три загуби, но вие вкарахте гола срещу Унгария. Толкова ли сме далеч от ниво за европейско първенство?

- Не бих казал, че сме далеко. Видя се в мача срещу унгарците, че не отстъпихме с нищо, но и там получихме доста леки голове. Има какво да се желае още и да се работи, но според мен с течение на времето нещата ще се получат.

- Колко е голяма разликата между това да бъдеш футболист на ЦСКА и футболист на националния отбор? В единия момент представяш емблемата на клуба, а в другия герба на родината.

- И двете емблеми трябва да се защитават с много голяма чест, защото все пак ЦСКА е един от най- големите отбори в България. За мен няма голяма разлика, защитавам наравно и двете емблеми.

- А как се почувствахте, когато слушахте химна с националната фланелка?

- Това е уникално чувство. Всеки един човек заслужава да изпита такова нещо. Невероятна тръпка, уникална мотивация и мечта за всеки един футболист.

- Как успяхте да направите пробива до това да бъдете титуляр първо в Славия, а сега и в ЦСКА?

- С много работа и с желание. Винаги е имало много трудни моменти. Оставяли са ме резерва, не съм играл по много мачове, но това само трябва да те мотивира и да продължаваш да искаш още повече да се наложиш. Дадоха ми шанс на доста ранна възраст в Славия, но съм имал и много тежки моменти, и контузии, и треньорски неразбирателства. Но всичко се постига с труд и с хъс.

- Контузията е нещо, което човек не може да предвиди, но примерно когато оставаш резерва поради други причини, как един футболист трябва да намери начина да си върне мястото?

- Първоначално не трябва въобще да се нервираш, че те оставят на скамейката. Трябва да си концентриран изцяло върху твоята игра. От моя лична гледна точка, когато те остават да си резерва, си мислиш, че не играеш добре, потиска ти се самочувствието, но всъщност не трябва да е така. Трябва да се мотивираш още повече и да искаш да покажеш на треньора, че не е прав, че те е оставил на скамейката.

- Нека да поговорим за трансфера през лятото. Венци Стефанов трудно дава футболисти на съперниците от българското първенство, предпочита да продава в чужбина. Как се съгласи за вас?

- Не знам, нямам представа. Не съм толкова навътре в нещата за трансфера. Просто ми се обадиха и ме попитаха дали съм съгласен да дойда в ЦСКА, че Славия се е съгласила за трансфера и вече всичко зависеше от мен.

- Опции за чужбина имаше ли тогава?

- Не знам, това само те го знаят.

- Вие сте юноша на Левски, дядо ви Тодор Барзов е голяма фигура в историята на „сините“. Какво си казахте пред възможността да отидете във „вечния съперник“?

- Никога не съм и помислял да се връщам в Левски. Там съм бил като малък, това няма нищо общо. Той е играл за Левски, аз играя за ЦСКА. Какво коментирахме с него? Той ми каза, че за мен най-важно е да се развивам. Това е главното, което трябва да направя. И за секунда не съм се замислял да подпиша с ЦСКА.

- Дядо ви казва в едно интервю, че като малък е бил от ЦСКА, но съдбата го е пратила в Левски. При вас обратното ли е?

- Нямам болни амбиции към Левски и не съм фен на Левски, че да съм се колебаел да направя този трансфер.

- А защо като малък не успяхте да се наложите на „Герена“? Първият ви професионален договор е със Славия.

- Това също не мога да го кажа аз. Просто не ме искаха там, не ме оцениха, нямаха желание да подпишат договор с мен. Събрах си нещата и си тръгнах. Общо взето беше това. След това вече почнаха обажданията – защо съм си тръгнал? Бяхме се разбрали със Славия за тази прословута бележка, ако аз я оправя, докажа се и ме харесат в Славия, ще подпиша договор там. И така и стана.

- Колко време ви трябваше да се докажете в Славия?

- Играх един полусезон за U19 за Славия и след него ме взеха на лагер в Турция с мъжкия отбор, когато дойде Александър Тарханов. Той ми даде възможност в един от мачовете да си разгърна потенциала, да се покажа. Беше срещу Заглембие в контрола, пусна ме титуляр, нямаше кой да играе. Влязох и точно в този мач показах доста добра игра, отбелязах и гол. Явно тогава съм му направил добро впечатление и почна да ми дава шанс.

- След това Златомир Загорчич разчиташе постоянно на вас.

- Така е, да.

- Какво почувствахте, когато вкарахте дузпата за Славия срещу Левски и взехте купата?

- Едно от най-хубавите усещания, които съм изпитвал. Мисля, че имах сили да изтичам целия терен 10 пъти! Не може да се опише с думи. Просто беше уникално!

- Дори някои от най-големите футболисти в света са казвали, че целият свят се струпва върху главата ти, когато трябва да биеш такава дузпа. При вас как беше?

- Дори на крехката възраст, на която бях, изненадващо бях доста спокоен, защото бях убеден, че съдбата един ден ще ми върне всичко. Смятах, че това е точно този момент. Така и стана, затова бях толкова сигурен в себе си.

- Предварително ли бяхте избрал ъгъла или на момента?

- Не, на момента го избрах. До последно гледах вратаря, който е доста добър мой приятел – Божидар Митрев и отбелязах.

- Съвсем скоро идва „Вечно дерби“ – с какви чувства ще влезете на терена, ще играете?

- В дербито се влиза с непримиримост и с много хъс. Това е най-важното, което трябва да правиш, за да влезеш в едно дерби.

- Срещу Левски добри ли са ви мачовете като цяло от изиграните досега?

- Да, смятам, че мачовете, които съм изиграл срещу Левски са ми били на ниво.

- Как решихте да се занимавате с футбол? Тренирал ли сте друг спорт?

- Не, не съм тренирал друг спорт. Като малък отидох в Левски, защото дядо ми е играл там. Баща ми беше против това нещо, защото той е играл в ЦСКА като юноша. Не искаше, защото много щеше да почне да се говори за връзки, за такива неща. Че дядо ми един вид ме е закарал на „Герена“. Затова общо взето не беше много съгласен, но така станаха нещата, че почнах да тренирам на „Герена“. До известна степен няколко месеца криехме, че Тодор Барзов ми е дядо, но се наложи дин ден да ме закара на тренировка и така се разбраха нещата.

- Винаги ли сте бил нападател?

- Зад нападателя по принцип играя от малък. На крилото също. Това са ми двете позиции.

- На кой футболист най-много сте се възхищавал?

- Клиширано ще е да кажа Меси или Роналдо, защото те са гении във футбола, но доста се възхищавам на Еден Азар.

- Какво трябва да се случи в кариерата на Георги Йомов, за да каже един ден: „Доволен съм от себе си!“?

- Възможно най-много. Винаги съм искал максимума. Даже трябва да бъде и над максимума, за да кажа, че съм доволен. Дори и тогава не знам дали ще кажа:„Доволен съм!“.