Днес се навършват 59 години от смъртта на Костадин Георгиев. Роден на 1 март 1922 г., Коце идва в „ Левски“ от втородивизионния „Спортист“ (София). Играе за „сините“ от 1941 до 1952 г. с едно прекъсване през 1947 - 1948 г., когато е футболист на „Спартак“ (София). Или общо за 10 сезона е шампион през 1942, 1946, 1949 и 1950 г. и още толкова пъти през същите години е носител на Купата на страната.

Коце е играч с неимоверна енергия, борбеност и всеотдайност. Във всеки мач дава максимума на възможностите си. Наричат го „пчеличката на тима“. Общо за „сините“ има 95 шампионатни мача и участия с 26 мача за Купата на страната с 1 отбелязан гол.

На 8 май 1949 г. с този гол „Левски“ изравнява резултата на първия финал за Купата на Съветската армия срещу ЦСКА, за да спечели тази купа чак през третия финал.

От 1953 г. става треньор на младите надежди на клуба. Под негово ръководство юношеската формация на клуба е шампион на България 3 пъти (1954, 1957 и 1958 г.). Нещо повече, през тези години от „люпилнята“ на „Левски“, която се намира на единственото сгуриено игрище „Динамо“, в кв. „Иван Вазов“ излизат такива футболисти, като Христо Илиев, Александър Шаламанов, Петър Александров, Петър Величков, Георги Соколов, Никола Цанев, Спас Пашов, Георги Аспарухов и много други. Петима от възпитаниците на Коце Георгиев са в юношеския национален тим, който през 1958 г. става европейски шампион, а самият бате Коце е помощник-треньор на единайсеторката.

През 1960 - 1961 г. Коце Георгив съвсем логично поема първия тим на „Левски“. Половината от него са негови възпитаници. За съжаление, коварна болест прекъсна живота му в разцвета на силите.

Почина на 16 юни 1961 г.

Поклон пред светлата му памет!