Днес се навършват 26 години от онзи черен 1 май на пистата "Имола" в Сан Марино. Преди близо три десетилетия светът завинаги загуби Аертон Сена и оттогава времето не успява да притъпи болката в сърцата на хората, гледали го или дори само чували разкази за него. Великият шампион си отиде само на 34 и до днес е смятан от много хора за най-великия пилот в историята на Формула 1, а в родната си Бразилия е боготворен.

Сена намери смъртта си след тежка катастрофа, която не му позволи да достигне пълния си потенциал. За много хора, работили с него, трите световни титли са само малка част от това, което е заслужавал да постигне във Формула 1 великият бразилец. Трагичният инцидент, който се случи само ден след смъртта на Роланд Ратценбергер в квалификациите, доведе до огромни промени в сигурността на Формула 1.

„Гледал съм внимателно какво прави. Все едно имаше 4 ръце и 4 крака. Беше прекалено агресивен със спирачки и подаването на газ, колата изглеждаше като на ръба на катастрофа от старта до финала на състезанието. Той караше с арогантност, но контролираше всичко до последния сантиметър. Никога не съм виждал някой да кара турбокола така“, спомня си за Сена бившият пилот от Формула 1 Джон Уотсън.
 
Герхард Бергер, съотборник на Аертон в Макларън от 1990 до 1992, разказва колко голям егоист е бил бразилецът.

„Наистина го харесвах. Но беше голям егоист. Можеше да бъде страшно копеле, но по симпатичен начин. Така се прави. Няма как да станеш шампион, ако си добро момче. Но хората не го критикуваха. Те не осъзнаваха, защото той беше толкова готин, толкова добър към тях. Беше умен. В това отношение приличаше на Михаел Шумахер, но той правеше нещата по по-добър начин.“

Сена обаче рядко допускаше някого близо до себе си. Бергер е един от малкото пилоти, които наистина го познаваха. Повечето гледаха на него като на човека, когото трябва да бият, но не могат. А и той не говореше много с тях. Той си беше достатъчен за себе си и нямаше нужда от много социални отношения. Мислеше само за колата, за състезанията.

Дори и името му идва от неговата прозорливост. След две титли в младежката Формула Форд с името Аертон да Силва той се връща в Бразилия, защото няма спонсори. Когато отново е в Европа, избира да вземе фамилията на майка си – Сена, защото тя не е толкова популярна и ще му помогне да бъде забелязан и да привлече спонсори.

Според съотборника му в Уилямс Деймън Хил Сена е бил готов на всичко за успех и затова е бил различен от останалите.

„Ален Прост изчисляваше риска, беше като калкулатор. Докато Аертон беше готов да остави всичко в ръцете на таланта си, а това невинаги е удобно място. Той рискуваше много, шокираше останалите. Всеки има комфортна зона, от която рядко излиза. Той често излизаше от нея и заради това беше различен.

И накрая каква е причината всички да продължават да помнят толкова ярко Сена или да се разчувстват, когато говорят за него? Причината е, че Аертон беше от онези, истинските герои, а те никога не умират в сърцата ни.