Ернесто Валверде напусна тренировъчната база на Барселона в своето BMW в понеделнишкия следобед, като се усмихна и помаха на събралите се фотографи. Изглеждаше по-щастлив от който и да е момент след пристигането си тук през лятото на 2017 година.

Хвърлен право в дълбокото веднага след напускането на Неймар, точно това беше той две шампионски титли на Ла Лига по-късно: беглец от лудницата, чийто агент работи неуморно досред нощ, за да уреди неустойката за прекратяването на договора му от страна на може би най-зле управлявания елитен футболен клуб в света.

Болезнено протаканото сбогуване с Валверде е просто най-новата каша, забъркана от един удавил се в каши клуб в последните години под ръководството на президента Джосеп Мария Бартомеу.

Неприкриваното преследване на Чави Ернандес и Роналд Куман, докато Валверде още бе на поста си, бе унизително и за Барса, и за самия треньор, поставен в непоносимо положение. Той не води тренировката в понеделник сутрин, след като знаеше, че времето му е изтекло, ала ръководството тогава все още не знаеше кой ще го замести. Кике Сетиен, Габриел Милито и Маурисио Почетино бяха финалните кандидати, което само по себе си говори много. Управниците газеха в плаващи пясъци, след като стигнаха дотам да обмислят да назначат човек, който бе казвал, че би работил по-скоро като фермер, отколкото да тренира отбора им. Говорим тук за Почетино – неприкрит фен на Еспаньол. Избраният в крайна сметка Сетиен пък няма на своето име и един спечелен трофей и за последно завърши 10-и в Ла Лига с Бетис, чиито привърженици разстрои и разгневи.

На журналистите бе подсказано, че клубът ще направи официално изявление в 21:00 часа местно време в понеделник вечерта, ала това не се случи почти до 23:30, което подсказа колко тежко е вървял процесът по уреждането на раздялата с Валверде. А когато Бартомеу и спортният директор се появиха в залата за пресконференции във вторник, някак си не съумяха са навържат една обща история. Президентът каза, че са говорили от седмици с различни треньори, включително със Сетиен, докато бившият наставник на Бетис намекна, че това не е съвсем така с думите си, че до вчера е ходил с кравите в селото си и че не му е отнело и „пет минути“ да приеме предложението.

Новият старши треньор на „блаугранас“ призна, че е странно това да поеме настоящия лидер в Ла Лига. Всъщност избраният момент за раздялата с Валверде е още една черна точка за Бартомеу и неговия борд. Малцина биха изхвърлили предишния наставник след капитулацията срещу Рома през пролетта на 2008 г. в Шампионската лига. Доста повече обаче биха го сторили след новия срив в Европа – срещу Ливърпул на „Анфийлд“ в една от най-черните вечери в клубната история.

Представянето на терена миналия сезон вече бе отбелязало спад, ала президентът – най-големият поддръжник на Валверде, му даде нов договор миналия февруари, само два месеца преди кошмара на Мърсисайд. Днес няма нещо в Кан Барса, което да не са знаели и миналото лято, така че е чудно защо не действаха тогава, а сега при 1-во място в Ла Лига и живи шансове в Шампионската лига и за Купата на краля. Ако Сетиен не започне ударно, може настоящото решение за смяна да нокаутира клуба.

Дори и срокът на договора на новия старши треньор – до юни 2022 г. – предизвика почуда, докато Бартомеу не потвърди, че има заложена опция следващият президент да освободи Сетиен през 2021 г. след изборите.

Някои наблюдатели виждат тази треньорска смяна като опит от настоящата управа да повиши шансовете на нейния настоящ член Емили Роусад да спечели президентския вот след оттеглянето на каращия своя втори мандат Бартомеу. Този борд обаче бе замесен в толкова много фарсове в последните няколко години, че Барса преживя огромен спад в публичното възприятие и превърна лозунга си „Мes Que un Club“ в повод за осмиване.

Покупката на Неймар от самото си начало отвори спирала, която разтресе клуба по най-лошите възможни начини. Бившият президент Сандро Росел, когото Бартомеу замени, бе пратен зад решетките за две години за пране на пари, а самият Бартомеу получи обвинение за измама от испански прокурор, което отхвърля.

После дойде ред на унизителното отмъкване на Неймар от страна на Пари Сен Жермен и хвърлянето на получените 222 млн. евро за провали като Филипе Коутиньо и Усман Дембеле. Воденето на играчи като Дъглас Перейра и Кевин-Принс Боатенг, чийто агент е същият като на Сетиен, донесе още повече насмешки на гърба на клуба.

Най-голямото престъпление, не в правен смисъл, обаче вероятно е захвърлянето на идентичността. Под напътствията на Йохан Кройф, и после на ученика му Джосеп Гуардиола, Барса стана пословична със своя стил на игра на базата на владението на топката. Стил, който постепенно се отми при Тата Мартино, Луис Енрике и накрая Валверде, за да се стигне до сегашното положение. Сетиен, който сам призна, че има само философия, а не трофеи и богата визитка, може пък и да се окаже точният човек за връщането на загубената самоличност. Поне на това отчаяно се надяват Бартомеу, Абидал и компания.

Иконичният Пептим включваше куп таланти от академията Ла Масия, ала оттогава насам малцина пробиха. Сержи Роберто изригна при Луис Енрике, а Валверде използва Ансу Фати този сезон, но хора като Карлес Аленя и Дани Олмо бяха пратени другаде – временно или за постоянно. На долните възрастови нива е пълна бъркотия, без общо мислене и връзки. Един човек от клуба може да каже на родителите или агентите на някое момче едно нещо, а ден по-късно друг да го опровергае. Родителите не получават доклади за прогреса на децата си и доста от тях искат да си идат.

От Барса ядосаха Уест Бромич, като не платиха нужната компенсация за Луи Бари, който изкара само шест месеца почти без игрови минути в клуба (в по-висока възрастова категория), преди да се съгласят да го продадат на Астън Вила.

През 2017-а пък уволниха директора Пере Гратакос само задето се осмели да каже мнението си, че Лионел Меси не би бил толкова добър без подкрепата на Андрес Иниеста и Неймар.

Друг директор гневно, и егоистично, се обади в редакцията на националния всекидневник „Спорт“, за да се оплаче от туийт. Защо ли? Защото в английския си фийд в Туитър изданието шеговито питало следващите го читатели дали имат доверие на управата да избере точния наследник на Луис Енрике.

През 2015 г. пък Барса привлече младия Сержи Гуардиола и само няколко часа по-късно го изхвърли. Защо ли? Защото видяха бял свят някои негови предишни антикаталунски туийтове.

Виктор Валдес беше назначен за старши треньор на юношите и само 80 дни по-късно беше уволнен заради спорове с директора на академията Патрик Клуйверт.

Карлес Пуйол, Жорди Кройф и сега Чави пък изобщо отказаха предложенията на ръководството за различни роли в клуба, след като очевидно не желаят да работят с точно тези хора.

Въобще списъкът от изумителни управленски гафове е дълъг и предълъг. Добре, че са качеството и могъществото на Меси на терена да помагат на Барселона да твори чудеса след напускането на Гуардиола. Защото отвъд аржентинската легенда всичко е една огромна каша и колкото по-надълбоко ровите, толкова повече мръсотия избива.

В понеделник каталунският клуб беше коронован за първи път в историята си като краля на т.нар. Парична лига на компанията Deloitte Money с приходи от над €800m. И в същия ден, в който бяха обявени за финансовите крале на футбола, испанските шампиони се оплитаха като пиле в кълчища в неистови опити да разкарат своя старши треньор.

Този контраст показва отлично кое стои в дъното на лудостта у една от най-популярните институции на Каталуня.

Късмет, Кике Сетиен! Ще ти е нужен

Рик Шарма, GOAL