За първи път от началото на сезона последното лятно попълнение в състава на Левски Саша Симонович започна като титуляр. И това обаче не помогна на "сините" да стигнат поне до равенство в "А" група и тежката серия от поражения бе продължена. След 0:1 от Черноморец в Ловеч левскарите не бяха много словоохотливи, но опитният футболист все пак отдели няколко минути на "Меридиан Мач", преди да се качи на рейса за София.

- Саша, какво става с Левски?

- Не знам. Някой ни е хвърлил доста клетви. Никога не съм вярвал, че Левски може да загуби три мача за първенство поред. Направо трагедия. И днес (б.р. - в неделя) имахме своите шансове, не стояхме лошо на терена през по-голямата част от времето, контролирахме топката, но накрая пак записваме нула точки. Не ми се говори.

- Все пак къде е причината за това слабо представяне - в ръководството, в треньора, в тактиката му, във вас, играчите...?

- Не мисля, че някой друг може да ни е виновен. Футболистите на Левски със сигурност трябва да поемем по-голяма отговорност, защото, честно казано, ми се плаче, като гледам как не можем да вкараме гол. От една проста игра, в която спираш, подаваш или вкарваш, превърнахме футбола в някаква висша математика. Буквално се мъчим на терена, сякаш решаваме някакви сложни задачи. Не знам каква друга работа имаме, освен да тичаме 90 минути и да се опитваме да измислим и направим нещо, че да вкараме топката във вратата на противника. На нас се скъсаха да ни вкарват без положения, а ние не можем и не можем.

- Ратко Достанич какво ви казва в съблекалнята?

- Какво да ни каже? Опитва се човекът да ни стресне, да ни обясни, че това, което се случва, не е нормално за клуб като Левски. Повечето си го знаем, но какво от това. Резултатите са такива, че аз поне не мога да погледна феновете в очите.

- Ти самият не се представяш особено добре и като че ли дори в клуб като Локо Мездра играта ти спореше повече?

- Не знам. Не съм и играл чак толкова, за да твърдите нещо подобно със сигурност. Старая се. Искам да помогна и страдам от това, но отборът не върви добре. На 34 години съм и не съм от вчера на терена, за да ме стреснат няколко загуби, но в същото време съм достатъчно амбициозен, за да искам да вървим напред и да побеждаваме. Не ми стига това, че съм подписал договор с Левски, искам да играя и да помагам да побеждаваме.

- Сега може би и конкуренцията е по-голяма...

- ... Дори така да е, за нас няма оправдание. Ние сме Левски и трябва да диктуваме нещата в "А" група. Та с Локо Мз миналия сезон имахме повече положения срещу Черноморец, дори в Бургас. Пак казвам, трябва да се осъзнаем и футболистите да поемем по-голяма отговорност. Работил съм и преди с Ратко и винаги гледам на него като на треньор, който може да научи на много неща играчите, стига те да възприемат.

- Миналия сезон вкара 9 гола, а сега от началото на първенството Левски е вкарал едва 11, пет от които във вратата на Ботев...

- Миналата година играех на позиция зад нападателя и поемах по-често отговорност. Сега в Левски има много силни офанзивни футболисти като Дарко, Седрик Бардон, Йовов, Гошо Христов, Ортега... В същото време след контузията на Гаджев при вътрешните халфове нещата не стоят толкова добре. Където ме пусне треньорът, там играя и се опитвам да давам максимума от себе си. По-трудно ми е обаче, защото постоянно се разкъсвам от желанието да се включа по-напред и да помагам, но в същото време трябва да стоя близо до защитата, за да си върша добре работата в дефанзивен план. Това изисква и повече тичане, а особено когато играта не върви, въздухът ти свършва. Знаете, че не направих и пълноценна лятна подготовка. Въпреки това се чувствам добре физически и затова ме е яд още повече на загубите.

- Загубихте ли вече шанс за титлата?

- Още е твърде рано, макар че след такива резултати най-малкото трябва да говорим за титла. Според мен всички трябва да се стегнем и да гледаме как от мач на мач да се върнем към формата, която може да ни измие очите пред публиката. Да, Гонзо го няма на терена, но сме събрани достатъчно опитни футболисти, които трябва да помагат на младите да се развиват.

- Липсва ли ви Гонзо на терена?

- Със сигурност. Миналата година е показателна за неговото значение за играта на Левски. На практика той направи настоящите ми съотборници шампиони и ако някои малко са се главозамаяли от това, бързо трябва да слязат на земята. Няма по-безумно нещо от това да получиш шанс да играеш в Левски и после да се срамуваш от себе си, защото си разочаровал толкова много и верни фенове.

- Сега мисли ли ти се за мача с Лацио?

- Защо не. Животът все пак продължава и ние рано или късно трябва да спрем лошата серия. Срещу колкото по-силен отбор го направим, толкова по-добре.