На най-голямата сцена в световния баскетбол, под най-ярките светлини, Рики Рубио бе окъпан от похвали и конфети. Преди 11 години, когато Испания загуби от САЩ със 107:117 във финалната среща от олимпийския баскетболен турнир в Пекин 2008, това не беше така. 17-годишният тогава Рубио не изглеждаше никак зле, вкарвайки 6 точки, овладявайки 6 борби и давайки 3 асистенции за Испания, но не успя да спре Крис Пол, завършил с 13 точки и 5 завършващи паса за американците, които надиграха Испания в същата зала, в която Испания надви Аржентина във финалния двубой на Мондиал 2019.

Иронията, а и историята, не са чужди за Рубио, в чието сърце има специално място, както за този град, така и за тази зала.

“Исках да се насладя на този момент и да го запомня, защото това е нещо, което ще бъде с мен завинаги. Мястото винаги ще бъде специално, сега и в цялото останало време. Всичко започна тук, но не свършва тук. Това място е една голяма и великолепна част от мен”, разказва 28-годишният пойнт гард.

Оставяйки всичко изброено досега встрани, Рубио е наясно, че тази победа идва с един конкретен привкус. MVP на световното вярва, че израстването в играта му, забелязано от всички и широко обсъждано, не е единствено за него, а и за някой друг.

“Винаги има някой, който ме следва. Загубих майка си преди три години. Знам, че тя винаги беше зад мен, подкрепяше ме и ме караше да давам най-доброто от себе си всеки ден. Няма друг човек, който да ме обича повече от нея. Тя продължава да е движещата ми сила всеки един ден”, продължава испанецът.

Виртуозният плеймейкър посвети този момент на жената, която му е дала живот и която остава с него винаги, и въпреки всичко.

“Дори да я няма тук, аз усещам. Гордея се с моята майка и продължавам напред. Заради нея”.

FIBA Basketball