„Един от най-влиятелните играчи в българския, европейския, канадския колежански и въобще – световен баскетбол.“  Така официалният сайт на ФИБА започва представянето си на Атанас Голомеев – българинът, който в края на месеца ще бъде приет в „Залата на славата“. Церемонията ще е в Китай, а в чест на именития център БФБаскетбол ще организира и коктейл в Пекин.

„Един от най-влиятелните играчи в българския, европейския, канадския колежански и въобще – световен баскетбол, Атанас Голомеев ще бъде приет с Клас 2019 в баскетболната „Зала на славата“.

Голомеев е един от осемте бивши играчи, които ще бъдат приети в Залата, заедно с Джанет Арсен (Бразилия), Марго Дидек (Полша – постсмъртно), Алонзо Морнинг (САЩ), Фабрисио Оберто (Аржентина), Хосе Ортиз (Пуерто Рико), Мохсен Медхат Варда (Египет) и Иржи Жидек (Чехия). Заедно с тях са и треньорите Наталия Хейкова (Словакия), Богдан Танйевич (Черна гора) и Му Зуюн (Китай – посмъртно). Те са избрани сред близо 150 кандидати.

Висок 208 см, Голомеев е машина за точки в подкошието, който тормози защитниците навскяъде – от България, през Канада, Европа и света близо две десетилетия. Известен като Наско сред приятелите си, Голомеев открива баскетбола през 1961 г. по време на Универсиадата, домакин на която е родният му град София. След като получава безплатни билети да гледа баскетболното състезание, той е впечатлен от играта на бразилците и от някои от най-добрите български баскетболисти, като Любомир Панов и Виктор Радев. В училище той се изявява като футболен вратар, участва в състезания по висок скок и хвърляне на диск, а освен това е смятан за добър плувец. В крайна сметка прави своя окончателен избор на 18-годишна възраст, когато се присъединява към ЦСКА.

Голомеев се оказва схватлив ученик и показва уменията си в играта почти веднага. През 1966 г. прави дебюта си за България на Европейското първенство за младежи през 1966 г., като става топ-реализатор на турнира със средно 17,6 точки на мач и записва двубои, в които реализира 34 и 32 точки. Показва, че може да играе срещу по-големи играчи в клуба си, като помага на ЦСКА да спечели титлата на страната през 1968 г.

След края на шампионата Голомеев се мести в Монреал, Канада, където баща му е дипломат. Посещава Университета МакГил през 1968-1969 г. и доминира в канадското колежанско първенство. Той все още държи рекорда за най-добра резултатност в канадския колежански баскетбол с 37,5 точки средно за 24 мача. В четири мача вкарва 50 или повече точки, като държи и рекорда на училището за най-много точки – 56, съчетани с 27 борби в двубой срещу Куинс. Най-доброто му постижение в борбата е 37 срещу Уиндзор.

След един сезон в Канада Голомеев е готов да продължи напред, като интерес към него имат отбори в НБА. Но това означава, че ще загуби аматьорския си статут и няма да може да играе за българския национален отбор, с който дебютира на първото от пет Европейски първенства – през 1969 г. Голомеев избира да се върне в България и облича екипа на Академик, за който играе от 1969 г. до 1974 г. Той помага на отбора да спечели четири последователни титли – от 1970 до 1973 г.

Голомеев продължава да ниже кош след кош и на международната сцена, като бележи средно по 18,6 точки средно на мач на Евробаскет през 1971 г. и си печели място в Идеалния тим на турнира. Тези цифри скачат на 22,3 по време на Евробаскет 1973 г. и още веднъж е част от Идеалния отбор на шампионата. Повтаря постижението си и през 1975 г., когато записва рекорд на първенствата до този момент с 23,1 точки на мач и за трети път е част от Идеалната петица. Остава неопазим за противниковите защити на международно ниво и две години по-късно, когато вкарва средно по 20,1 точки и за четвърти път е в Отбора на шампионата.

Опитите му да играе на Олимпийски игри се оказват неуспешни, след като тимът му не успява да се класира за Игрите въпреки участието си на Олимпийските квалификации през 1976 г. и през 1980 г. Между Европейските първенства от 1973 и 1975 г. Голомеев сменя и клуба си в българската столица и преминава от Академик в Левски през 1974 г. Успехите за центъра го следват и Левски печели титлата през 1978, 1979, 1981 и 1982, а също така вдига и Купата на страната през 1976, 1979, 1982 и 1983 г.

Голомеев пише история, като през 1981 г., на 34-годишна възраст, става първият български баскетболист, получил правото на играе в чужбина. Той подписва с турския клуб Адана и остава в редиците му два сезона, като същевременно е и служител на Левски. Връща се в България през 1983 г. за един последен сезон с Левски. По-късно е треньор на отбора и го води до титлата през 1986 г. През 1991 г. е обявен за един от 50-те най-велики играчи на ФИБА и става президент на Българската федерация по баскетбол в периода 1991-1993 г.