Когато бях в залата, бях най-съвестният. Това заяви на пресконференция в Пресклуб „България“ легендарният български боксьор Серафим Тодоров, който бе награден със „Златен трикольор“ по случай 50-годишния си юбилей и получи почетен плакет от Българската федерация по бокс. На събитието присъстваха още българският съдия по бокс Венцислав Николов, дългогодишният член на федерацията Димитър Армутлиев и мениджърът на Тодоров – Борислав Даскалов.

Серафим говори за това, което иска да промени в живота си и сподели някои от своите паметни моменти на ринга. „Животът ми се измени след Атланта 96 – аз бях наивно момче, но разбрах, че покрай тази наивност започнаха да ми се случват неприятности. Искам да стана по-сериозен – хората използваха това, че съм добър човек, наивен човек. На това наблягам – да не съм толкова доверчив. Най-красивият ми спомен след бокса е това, че на сина ми ще се роди второ дете, отново момче. Най-красивият от ринга? Аз винаги се раздавах, хората ме познават, не съм бил в сериозни режими, но когато бях в залата, бях най-съвестният. Мачовете ми винаги са били еднакво ценни за мен. И в Тампере, и в Бундеслигата хората ме благославяха, когато излизах на ринга – те просто не бяха виждали такава артистичност. Не само тренировки, всичко ми идваше отвътре. Сега си поддържам формата, но най-вече и Бог ме благославя“, започна Тодоров.

Легендата коментира и страничните си занимания. „Не се виждам с останалите от моето поколение, просто всеки пое по своя път – много ми липсват, разбира се, качествени мъже – всички в националния отбор бяхме като братя. Нямам интерес към политиката. Да, музикален талант съм, но не мога тепърва да се реализирам в музиката – моят живот е спорта. Иначе, много хубав филм направих и ме одобриха като актьор. Август или септември ще ме привикат за нов филм – същите продуценти, същата филмова агенция – Братя Чучкови. Ще влезна в ролята на баща, който тренира своя син“, разкри още Тодоров.

Многократният европейски и световен шампион добави, че се е отдалечил от боксовия живот и не следи новите имена, като сподели и кой е бил най-трудният му мач на ринга в кариерата. „Аз се отдалечих от боксовия живот – дано се намери втория Серафим, да реализират нашия бокс по всички световни терени. Като се видя с Краси Инински, ще се запозная с момчетата от националния отбор и тогава ще кажа своето мнение. Най-трудният ми мач беше в Бундеслигата, играх с Тайсън Грей, американец – много здрав, много черен. По-къс боксьор, малко го подцених, въпреки че предварително бях убеден в победата си. По едно време, обаче, ме удари в слънчевия сплит – направо посинях. Почнах да го прегръщам, за да си оправя дишането. След като се оправих, се мобилизирах максимално и като го запуках – ъперкъти, крошета, не му оставих шансове. Относно проблемът със съдийството, той ще продължи да съществува, няма как просто – особено в аматьорския бокс. За жалост, това влияе много на кариерата  на един млад боксьор“, завърши легендарният ни боксьор.

Тодоров е роден на 6 юли 1969 г. в град Пещера. Той е трикратен европейски шампион – 1986 за юноши, 1989 и 1991 г. за мъже, и трикратен световен за аматьори – в категория до 54 кг. през 1991 и в категория до 57 кг – 1993 и 1995. Легендарният боксьор е и трикратен шампион на турнира „Странджа“ – 1989, 1993 и 1996. Сарафа, както е познат още Тодоров, остава втори на Олимпиадата в Атланта през 1996. Там той побеждава Флойд Мейуедър, но на финала губи от тайландеца Сомлук Камсинг. И до ден днешен Тодоров остава единственият човек, побеждавал американеца Мейуедър в боксов мач.