Антоан Гризман си каза сбогом с Диего Годин миналата неделя и с всички останали три дни след това. Късно вечерта на вторник, година след подновяването на своя договор с клуба и отхвърлянето на възможността да се присъедини към Барселона, французинът обяви, че ще последва капитана към изхода от Атлетико Мадрид. Годин, който се прости с феновете и съотборниците си след предпоследния мач от сезона, ще отиде в Интер. Гризман от своя страна още не е разкрил своята нова дестинация при дузината оферти към него, ала на „Метрополитано” очакванията са този път той най-накрая да се озове на „Камп Ноу”.

Нападателят се срещна миналия вторник с изпълнителния директор на клуба Мигел Анхел Хил Марин, старши треньора Диего Симеоне и спортния директор Андреа Берта и ги информира за решението си. На 1 юли неустойката в клаузата за разтрогване на контракта му спада от 200 млн. евро на 120 млн., което значи, че той държи властта за своето бъдеще. При това 20% от тази сума отива в първия клуб на Гризман – Реал Сосиедад, тъй че за Атлети биха останали 96 млн. евро. Французинът реши да си тръгне от „лос рохибланкос” след пет прекарани години при тях и 133 вкарани гола. Той, Годин и Люка Ернандез, който подписа по-рано през годината с Байерн (Мюнхен), може да дадат началото на масово преселение извън „Метрополитано”.

 

Не че това не се виждаше на хоризонта. Гризман се съгласи миналото лято да остане в отбора, вместо да се присъедини към Барса, когато неустойката в клаузата за разтрогване на договора му бе 100 млн. евро. Той имаше споразумение с каталанците, в случай че те платят горепосочената сума, ала в последния момент се отметна, подписвайки нов контракт до 2023 г. срещу 20 млн. евро годишна заплата. Процесът и обявлението бяха излъчени в документален филм на име „Решението”, който показа играча да агонизира при мисълта за това къде да продължи своята кариера. И все пак споразумението с мадридския клуб да свали неустойката до 120 млн. евро от 1 юли т.г. значеше, че вратичката си остава отворена.

Макар в Атлети да се надяваха да избегнат това, бяха наясно, че от обкръжението на нападателя водят разговори с големи европейски клубове, в това число и Барселона. Преговорите с „блаугранас” бяха придружени и от интерес от Пари Сен Жермен. Ръководството на „дюшекчиите” искаше бърз отговор от своята звезда и, въпреки че играчът упорито отказа да разкрие къде смята да продължи, вече нямаше връщане назад. Немислимо е Гризман да е предприел тази стъпка, без да е наясно с бъдещата си дестинация, ала явно иска да изчака 1 юли, за да я обяви публично.

„Клубът работи здраво, за да го накара да остане, поради което сме щастливи и ентусиазирани”, заяви Симеоне само два дни преди Атлетико да публикува изявление, че нападателят ги е информирал за решението си. Две минути след това се появи и видеоклип: футболистът изправен сам пред камерата и обясняващ своето решение. Сбогуването на Гризман едва ли би могло да бъде по-различно от това на Годин.

 

Когато французинът пристигна за последното домакинство за сезона срещу Севиля, носеше на гърба си фланелка с клубните цветове и надпис „Годин 2” на гърба си в почест на напускащия централен защитник. Капитанът, който е и кръстник на дъщерята на Гризман, искаше да остане, ала реши да си тръгне заради клубната политика да не се подновяват договорите на играчите на над 30 години за по повече от един сезон. Политика, предизвикала смайване вътре в съблекалнята.

Напускането на Годин бе обявено на специално събитие, на което Гризман бе очевидно разстроен, а уругуаецът бе изпратен с плакет и почетна обиколка пред изправения на крака да го аплодира „Метрополитано”. Годин изкара девет години в Атлети и вкара гола, донесъл шампионската титла през 2014 година. Пред своето семейство на терена, той се обърна с благодарствено изявление към публиката, а после бе хвърлен във въздуха от съотборниците си и получи възпоменателна капитанска лента от останалите трима капитани на отбора: Коке, Гризман и Хуанфран.

От тези четиримата единствено Коке се очаква да е в състава на „лос рохибланкос” през следващия сезон. Хуанфран бе казал, че не иска да говори преди специалния ден на Годин, ала после също отказа едногодишния нов договор и ще си тръгне. Той е единственият останал играч от първата титулярна единайсеторка на Диего Симеоне.

 

Има го и все по-нарастващото усещане, че това ще е лято на масово преселение извън „Метрополитано”, което съответно ще предизвика и огромна ремонтна работа по състава. До момента са обявени двама новопристигащи – халфът Ектор Ерера и централният защитник Фелипе, и двамата от Порто. Всичко това идва след напускането миналото лято и на друг капитан – Габи, и легендата Фернандо Торес.

Провалът в мисията да се достигне финал за Европейската купа на своя собствен стадион (сякаш обвързала играчите към проекта, отложила раздели и споменавана открито от Гризман) може в крайна сметка да се окаже вододел. Ернандез се съгласи още през януари да подпише с Байерн след плащането на неустойката от 70 млн. евро за разтрогване на договора му, ала отложи обявяването на решението си чак до отпадането на Атлети от Ювентус в Шампионската лига. Сега го последваха също Годин, Хуанфран и Гризман.

Макар че наскоро вратарят Ян Облак поднови своя контракт с клуба, цари несигурност около други важни фигури в състава. Филипе Луиш още не е получил предложение за подновяване, което оставя със сигурност в тима само Хосе Мария Хименес от обичайната защитна четворка. Има оферти за Саул, който невинаги е оставал доволен от своята роля. Диего Коща е желан от Симеоне, но не и от някои хора от ръководството. Родри пък също като Ернандез има неустойка за разтрогване на договора си от 70 млн. евро, което си е такава открита покана за плащане, че някои на „Метрополитано” вече са се примирили със загубата на талантливия халф, най-вероятно в посока Манчестър Сити, Байерн или Барса.

 

Клаузата с неустойката на Гризман също си беше открита покана и в Атлети винаги са знаели какво предстои. Миналата година той можеше да си тръгне срещу 100 млн. евро, по-малко от 12 месеца след това може да си тръгне срещу 120 млн. евро и този път ще го стори.

„Надяваме се все пак да остане и един ден да получи изпращане като това”, каза капитанът Коке при емоционалното сбогуване с Годин. Вместо това, три дни по-късно се появи заснет на мобилен телефон видеоклип, на който най-добрият играч на Атлетико Мадрид стоеше сам изправен срещу стена, носейки черна тениска. И каза: „Реших да си тръгна.”

Сид Лоу, „Гардиън”