Нравествената чистота не е откритие на никоя личност, нация или епоха. Тя се наслагва пласт върху пласт в сърцевината на националния характер. Покълва и събужда непреодолими инстинкти и стремления, за да може отведнъж да стане живо отличие на един символ. У нас този символ носи името Васил Левски.

В негово лице България получи необикновения дар по земите й да броди една от най-непреходните личности. Човек, чийто лъвски скок продължава вече близо две столетия, за да ни води към онези светли идеали, които трябва да изграждат основите на нашето мислене и възприятие за света. Човек – необикновен по своята същност и характер. Буден и непримирим дух. Боец и радетел за свобода и равенство.

И днес Левски продължава да е нашата мярка за човечност. Еманация на духовността, човешки лик, обагрил битието си със себеотрицание и саможертва, доведени до всевъзможния предел на съвършенството.   

Без скромните му, но неотменно самоотвержени стъпки щяхме да сме някак по-слабо годни за големи дела. И както и различно да са се проектирали всички следващи върхове на революционната и духовната ни бунтовност, те имат неотменна връзка с най-непреходното явление в българската история – Васил Левски.

146 години от гибелта на Апостола. Вечна памет и поклон!

*Дякона увисва на най-свидното българско бесило на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.

*Използваната картина е „Залавянето на Васил Левски, 1872 г.“ – дело на Никола Кожухаров.