Когато Еманюел Макрон е бил дете, което растяло в северния френски град Амиен, той бил горещ поддръжник на клуб Олимпик Марсилия. През 1993 г., когато те печелят Европейска шампионска Лига, капитан на клуба е известния Дидие Дешан. На 15 юли, под проливен дъжд, след победата на Франция по време на финала на Световното първенство, вече като президент, Макрон се вкопчи в прегръдките на същия този Дешан, капитан на френския отбор, спечелил Световното първенство през 1998 г.,а сега треньор на френските шампиони. Днес Франция приветства прибирането у дома на националния отбор с възгласа "Les Bleus", след победата над Хърватия с 4: 2 в Москва. Един м

Артериите на столицата се изпразниха от автомобили и се превърнаха в поток от размахващи флагове ликуващи френски фенове. А щастливият Макрон очакваше с нетърпение пристигането на отбора в президентския дворец след парад с автобус с отворен покрив, за да могат да се насладят изцяло на любовта на привържениците си. Те стоплиха сърцата и написаха история. А Дидие Дешан стана третият човек в историята на световния футбол, спечелил Световната купа като играч и треньор. Килиан Мбапе, нападател, израснал в парижкия квартал „Бонди“, е вторият тийнейджър след Пеле, отбелязал гол на финал на Световно първенство. Футболът за Еманюел Макрон, който не прикриваше радостта си в президентския сектор по време на мача, е нещо повече от спорт. Играещ ляво крило в университета като студент, той се наслаждаваше на играта по време на президентската си кампания в Париж, когато рита топка с група младежи. Футболът има значение за него и по други причини. Въпреки че, без съмнение ще бъде обвинен в използването на победата за политически цели, той може би чрез реакцията си към нея ще покачи настроението на страната. През 1998 г. тогавашният президент Жак Ширак покачи популярността си от 45% през юни до 59% през август след победата на Франция. Тя остана над 50% през следващите 18 месеца. Една от причините, поради които тази победа е в услуга на мистър Макрон, е, че във време, когато президентът е обвиняван от враговете си за презрение към по-малко късметлиите от него и за отклонение от политическите права, футболът във Франция изиграва роля на нещо като социален двигател, зад който той застава. Спортът, каза той на пътуване до Марсилия по време на предизборната си кампания миналата година, "убива домашния арест" за онези, които живеят в градските квартали. Големият Париж, заобиколен от мощни жилищни комплекси, където живеят много мигрантски семейства, има процъфтяваща мрежа от извънучилищни аматьорски футболни клубове, превърнала се в гигантска база за таланти за националния отбор. Тренировките и талантът са от основно значение за визията на Макрон за това как да се бори с бедността, а футболът предлага силен символ на това. Втората причина е, че самият екип се превърна в класическа реклама за Франция. През 1998 г. страната е все още несигурна относно мултикултурната си идентичност, когато отборът е маркиран като "черен, черен, бял" по отношение на цветовото съотношение сред играчите. На турнира в Южна Африка преди осем години френския тим, раздиран от свръхего, организира стачка по време на тренировка, а по-късно си тръгна позорно, след като отпадна от турнира. Тази година Дешан е събрал клуб от привлекателни отборни играчи, които демонстрираха експанзивно вълнение в съблекалнята след мача, след като бяха дисциплинирани, съсредоточени и безмилостни по време на турнира.

Мбапе говори за желанието си "да даде всичко за Франция". Антоан Гризман, другият голмайстор, написа просто в Туитър “CHAMPIONS DU MONDE. Vive la France!” ("ШАМПИОНИ НА СВЕТА. Да живее франция!") А Макрон се наслаждава на символиката на победата в Русия, за която той подозираше, че се опитва да провали избирателната му кампания. От речта на президента на погребението на Джони Холидей, до тази по време на почитането на Симон Вейл в „Пантеона“, мистър Макрон разглежда поводите за официално празнуване или отдаване на почит към популярни или исторически фигури, като шанс да се опита да извлече най-доброто. Либералната демокрация, твърди той, изправена пред тъмната заплаха на национализма, се нуждае от герои, ако иска да издигне положителен национален дух и да победи "тъжните страсти", провокирани от популистите. В 23-те играчи и техния трньор, които спечелиха Световната купа, най-щастливия сред френските политици откри своите герои.