Бившият голмайстор на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов говори с възхищение за престоя си при червените дяволи. "Когато сме в тунела на път за терена, в повечето пъти аз стоях последен в редицата. А пред мен са Райън Гигс, Кристиано Роналдо, Пол Скоулс, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни, Едвин ван дер Сар. И тогава  гледаш съперника, който чака встрани от нас. И виждам как тях вече ги е страх от нас. Все още сме в тунела, а те вече изглеждат изплашени - вече са загубили мача. Това беше усещането да играеш на "Олд Трафорд", разказа българинът пред The Dubai Talk Show.

Фамозните три гола на Бербо срещу Ливърпул през 2010 г. бяха избрани за Хеттрик №1 в историята на Премиър лийг. "Ако бъда честен, останах изненадан - коментира нашенецът. - Това ме прави много горд. България е малка държава. И да отидеш в Англия, да играеш за най-добрия клуб и да заслужиш това признание… това ме прави горд. А и все пак Ливърпул е най-големият съперник на Юнайтед. Трябва да си футболист, за да усетиш какво чувствах аз тогава, когато реализирах тези попадения. Беше луд ден."

Където и да съм играл, винаги е имало сърби или хървати, с които е било лесно да се разбирам - продължи Бербатов. - Бях късметлия, че Неманя Видич беше в Манчестър Юн. Където и да съм бил, винаги съм бил в добри отношения със съотборниците си. Винаги съм уважавал личното им пространство, но съм изисквал и същото за мен, защото съм затворен човек.”

37-годишният футболист, който в момента е без клуб, коментира и за евентуалното си бъдеще като треньор: "Сега гледам тренировки на отборите, защото не се знае в бъдещето - мога и да стана мениджър. Харесва ми работата с децата в школите в Дубай. Както съм казвал и преди, ако попиташ който и да е футболист дали смята, че би бил добър треньор, повечето ще ти кажат "да". Всеки играч смята, че ще се превърне в силен мениджър. Това е така, защото ние играем футбол, разбираме играта, но когато после станеш мениджър, осъзнаваш, че това е съвсем различно нещо. За себе си - не знам. Вече 20 години съм футболист, само това съм правил, но искам да пробвам и другото - да съм треньор. Дори да те е страх, искаш да пробваш какво е - било дори за един двубой или един месец. Да можеш после да си кажеш "пробвах, но видях, че не съм добър в това, не ми харесва, прекалено стресиращо е". Ще видим какво ще е при мен. Това е хубавото на футбола, защото някои от най-успешните треньори никога не са играли на високо ниво."