Президентът на Барселона винаги е имал неуморни, а понякога и дребнави врагове. Обаяние, ясни идеи, кураж, честност и прямота - това е Жоан Лапорта. И победи! Но също и изригвания на тестостерон, които макар че му помогнаха да спечели президентския пост, противно на прогнозите, а също и да го запази в момент, когато имаше повече врагове, отколкото приятели, не винаги е успявал да овладява. Големият въпрос е дали вече се е научил да управлява тези импулси, за да продължи да бъде лидер - в Барса и в живота. "На 47 години съм, роден съм в Барселона, адвокат съм - казва Лапорта. - Нямам амбиции в политиката, но имам политически възгледи: аз съм каталонист. Футболът е инструмент за социално сплотяване и Барса е израз на каталунската идентичност с универсална проекция. Играчите ми пораждат нежност у мен." Това казва президентът на Барса в интервю за Луис Амигет, поместено в "7 дни спорт".

- Казват, че имате много силен характер.

- Опитвам се да говоря ясно. Това е от огромно значение, когато се работи в екип. А Барса е преди всичко един екип.

- Помня случката със свалянето на панталона на летището.

- Това е един анекдот. Бих добавил още две такива случки: протестите ми в Манчестър (б.р. - в полуфинала реванш от ШЛ през 2008 президентът на Барса скочи на крака и започна да ругае енергично съдията заради неотсъдена дузпа) и знаменитото "На тях ще им кажа...!" (б.р. - реч на президента пред членовете на клуба, т.нар. "сосиос", в която обвинява критиците си, че не милеят за клуба, че са лицемери и поставят личните си икономически интереси на първо място). И някои злонамерено се опитаха да представят тази случка като портрет на моя характер. Но не може на един анекдот да се приписва подобен статут, не може от мухата да стане слон.

- Предполагам, че сега ще изброите успехите си...

- Две КЕШ, три титли, една Купа на Краля, три Суперкупи на Испания и една на Европа; пестеливост, УНИЦЕФ на екипите, Чики (Бегиристайн), Рийкард, Пеп и отборът.Пестеливост и издръжливост при най-трудни обстоятелства...

- Мислили ли сте някога да се откажете?

- Заплахите на ултрасите от фракцията "Бойсос ноис" по адрес на децата ми ме накараха да се замисля за тази възможност. Имало е и други моменти, в които трябваше да се преструвам на мъртъв, за да оцелея.

- Това е много полезно качество в политиката. Може да пренасочите амбициите си...

- Нямам политически амбиции, но някои политически въпроси ме тревожат...

- Виждате ли?! Вече говорите като истински политик!

- ... Както би трябвало да е с всеки отговорен гражданин.

- Защо не се отказахте от президентския пост в Барса след трудните моменти, които споменахте?

- От чувство за отговорност и защото моделът беше добър, както си пролича. Благодарен съм на онези, които ми се довериха в трудни моменти. И ако преди казах, че сме по-добре, отколкото твърдяха някои, сега съм готов да обявя, че най-доброто тепърва предстои

- На играчите си като на свои синове ли говорите?

- Като се има предвид възрастта, бих могъл да съм им по-голям брат. Вижте, играчите понасят огромно напрежение, за да могат да бъдат в Барса...

- Все пак те не са за оплакване...

- ...защото на тяхна възраст хората могат да се учат, да се готвят, а те трябва да са съсредоточени изцяло върху футбола... А са млади, много известни, с много пари...

- Къде е трагедията в това?

- Трудно е да се управлява мъдро този коктейл! Затова към играчите си се отнасям с нежност.

- Съблекалнята не учи ли на зрелост?

- Съблекалнята е убежище със свои собствени правила на поведение, които те спазват и които определят мястото им в собствения им свят. За да печелиш,трябва да познаваш правилата и да ги спазваш

- Изпусна ли юздите предишният треньор Рийкард?

- Не е лесно да спечелиш всичко и въпреки това да поддържаш дисциплината и мотивацията на нужното ниво. Накрая Франк, който е отличен треньор и голяма личност, загуби авторитет в съблекалнята.

- Очаквахте ли вие, че Гуардиола ще се окаже толкова добър психолог?

- Аз бях сигурен, че ще преодолее кризата и ще въведе ред в съблекалнята, но в действителност той надмина всички очаквания. Пеп е много голям.

- Обичат ли ви в Испания?

- Дори да не ни обичат, най-малкото ни уважават. Нямам никакви оплаквания.

- Има испанци, които са ваши привърженици.

- Защото Барса е каталонски клуб, основан от един швейцарец. Клуб, който има много почитатели каталунци, испанци, както и хора от целия свят. Какъв е проблемът?

- Вие кажете.

- Важното е да изразяваме глобално нашата идентичност.Меси дойде от Аржентина и отрасна при нас. Иниеста дойде от Албасете и се разви тук... Освен това имаме свой собствен стил на игра...

- Също като всички останали: победа и толкоз.

- Ние не се ограничаваме с това, не робуваме на резултатите, защото в дългосрочен план това не носи дивиденти. Барса търси победата чрез контрол върху мача, чрез притежание на топката, като играе технично, като атакува, като винаги търси гола. Да сме най-добри е по-важно, отколкото да сме първи, защото накрая най-добрите винаги стават първи.

- След 7 години като президент ви остава още само една... Каква е професията ви?

- Аз съм адвокат. И признавам, че след тези години, чувствам известно спокойствие, когато се замисля за края на моя мандат. Макар че във футбола една година като президент е цяла вечност.

- Кои са хората, които са ви оформили като личност?

- Баща ми, Арманд Карабен (б.р. - директор в Барса, починал през 2001 г.) и Йохан Кройф. Арманд казваше, че във футбола е по-важно да не допускаш грешки, отколкото да нанасяш удари на съперника. Аз обаче вярвам, че Йохан или Меси превръщат играта в изкуство. Арманд също казваше, че около футбола съществува родово-племенен сблъсък и че най-забавната битка се разиграва в понеделник в бара докато се обсъжда неделният мач.

- Играта е социално лепило.

- Тя позволява на милиони хора да почват всеки ден със сладки прикъзки. А така се обогатява обществото. Също така футболът учи милиони деца да печелят и да губят.

- Но във футбола се чуват и купища глупости.

- Има групички от агресивни хора, които трябва да неутрализираме. Не понасям, когато някой крещи "умри!" по адрес на друг.

- На вас това някой подвиквал ли ви го е някога?

- В Барса бяхме изправени срещу организиран вандализъм, но успяхме да го намалим значително. И днес обаче продължава да съществува в латентна форма. Трябва да сме нащрек. Но в крайна сметка тези агресивни типове са малко на брой, защото спортът и светът на футбола притежават вродено благородство и това се видя при сбогуването с Дани Харке (б.р. - капитана на Еспаньол, който почина наскоро).