Напоследък нищо ново на синия фронт, защото Италия на Липи страда, за да спечели в Грузия, както направи и преди три години (3:1) с Роберто Донадони на резервната скамейка, и преди осем (2:1) с Трапатони. Да не говорим за първото завръщане от Тбилиси през 1997, когато адзурите завършиха 0:0 в световна квалификация за първенството във Франция през 1998, а начело на тима беше Чезаре Малдини. Но приликите с изстраданите резултати в миналото в мачове, които по принцип се броят за лесни, свършват дотук. Не е вярно това, което твърди капитанът Фабио Канаваро, че Италия не играе зрелищно, само защото се уповава на защитната тактика, така добре изучена в хода на годините.
Точно отборът на Липи достигна световните финали в Германия през 2006, показвайки красива игра, която помогна на отбора да създаде атмосфера в съблекалнята и която вдъхна увереност в собствените сили. Победата с 2:1 в Дъблин срещу Ирландия през август 2005, зрелищното 3:1 над Холандия в Амстердам и накрая прекрасното 4:1 над Германия в приятелска среща, играна на стадион "Артемио Франки" във Флоренция. Макар и контролни, онези резултати показаха отличната работа, която беше свършил тогава Марчело Липи.

Сега обаче след седем квалификационни мача и последната приятелска среща с Швейцария (0:0) има анкети на поразия дали Касано да е в националния отбор на Италия. Вярно е, Антонио е отличен играч, но е само един, а проблемите на адзурите са другаде.

За щастие вратарят Буфон доказа защо е номер едно на този пост, централните защитници Канаваро и Киелини също не разочароват. Всичко останало обаче е скука, както пее в една известна песен Франко Калифано. Безсмислено Липи промени схемата на игра, преминавайки от 4-3-3, което използваше на Купата на конфедерациите през юни, на по-компактното 4-4-2. Покривайки повече защитата, която след последните два мача на националите е непробиваема, се откриха дупки в другите линии на тима. В момента при адзурите няма бекове, които да натискат, и са в очакване младите Сантон и Кришито да избухнат. Външните халфове, така подходящи за 4-4-2, все още не са намерени, защото Маркиони няма достатъчно физика, а Каморанези предпочита да играе заедно с Маркизио. Но преди всичко липсва качество в средата на терена. В седем квалификационни мача като нападатели се изредиха седем състезатели (Джилардино, Тони, Ди Натале, Куалярела, Якуинта, Пацини и Роси), които вкараха едва четири попадения (два на Ди Натале и по един на Якуинта и Пацини). Вината обаче не е само тяхна.

Истинският проблем е липсата на атакуващи полузащитници като Диего или Джерард, които знаят как да откриват нападателите пред себе си. Липи пристигна през 2006 г. в Германия с Тоти и Пирло зад него. В момента капитанът на Рома вече не е част от скуадрата, а миланистът се затруднява да играе в по-предни позиции. Така разбирателството между офанзивните линии не е като преди три години. Акуилани и Монтоливо изпуснаха шанса да се превърнат в заместниците на Тоти, а на хоризонта млади не се забелязват. Освен ако не се обмисли вариантът Тиаго Мота (б.р. - бразилец с италиански паспорт от Интер). Но първо да се класираме, след това ще приказваме.