Звездата на Левски Габриел Обертан даде интервю за “Блиц”, в което говори за приятелката си, за живота в София, за детството си, както и за ситуацията в родното първенство.  

- Габриел, свикна ли вече с живота в София?
- Да. Доста лесно е. Хората в България говорят английски, съотборниците ми също. Така че всичко засега е чудесно.

- Виждам, че пристигаш с автомобил. Явно и шофирането в България не те затруднява…
- Не. Играл съм в Русия и там натрупах солиден опит в шофирането. След Русия мисля, че мога да карам навсякъде. Няма проблеми тук.

- Все още ли живееш в хотел или вече си се установил в жилище?
- Намерих апартамент в центъра. Моята приятелка е с мен и вече имаме нормален начин на живот. Това ми помага да съм освободен и да мисля изцяло за футбол.

- А приятелката ти как се чувства тук? Харесва ли София?
- Тя всъщност каза, че това е най-хубавия град, в който сме живели до момента. Но каза това, когато беше слънчево и около 30 градуса. Може да си промени мнението с идването на дъжда. Тя наистина харесва София. Оживен град с много хора. Има много заведения и магазини навсякъде.

- Виждал съм ви заедно. Приятелката ти изглежда като човек, който се занимава със спорт. Така ли е?
- Тя е американка. Казва се Ейша и се занимаваше с лека атлетика. Беше състезателка в беговите дисциплини. Опитва се да остане максимално във форма, което е много добре и за мен. Ходим заедно на фитнес.

- Тук сте и с домашния си любимец. Как се казва кучето?
- Кучето ми се казва Чарли. Следва ме навсякъде. Беше с мен в Русия, в Англия. Той също харесва София. Има много места за кучета, много паркове в София. Това е хубаво.

- Много хора смятат, че си най-голямата звезда, която е пристигала в българското първенство. Спират ли те по улиците за разговор или за снимки?
- Да. Има много фенове на Левски в София. Те ми показват много любов всеки път, когато сме на ресторант или на разходка. Идват при мен за снимка или просто да ме окуражат. Много са позитивни и учтиви. Страхотно е. Сега се представяме добре и получаваме страхотна подкрепа от привържениците. Където и да отида, чувам: „Само Левски!“.

- Харесва ли ти българската кухня? Опита ли някои от традиционните ни ястия?
- Изпълнителният директор Красимир Иванов ме заведе на традиционен български ресторант. Беше много вкусно. Тежка храна и бях като преял. Но беше много вкусно.

- Научи ли вече нещо на български?
- Ходя на уроци. Но когато проговоря за пръв път на български, искам да мога да казвам цели изречения и да се изказвам, а не просто да кажа някакви отделни думи.

- Какво беше детството ти? Какъв град е Пантин, където си роден?
- Води се част от Париж, но е извън Париж. Малък град. Родителите ми работеха, аз ходех на училище. Имам по-малък брат. Прекарвах времето си в игра на футбол. Майка ми обаче държеше да се уча, затова всяка свободна минута извън часовете беше отдадена на футбола. Като всяко нормално дете, което обича футбола.

- Кога осъзна, че футболът може да бъде твоя професия и можеш да се изхранваш с него?
- Може би когато бяха 12-13 годишен. Играех за моя клуб в различни турнири и хора от ПСЖ дойдоха, за да говорят с родителите ми. Казаха, че имам качества и мога да се присъединя към клуба. Бях малък, но осъзнавах, че щом отбор като ПСЖ ме иска, значи има потенциал в мен. Винаги съм искал да бъда футболист, но тогава наистина осъзнах, че имам шанс.

- Кой беше твоя футболен идол в детството ти?
- Израстнах, гледайки Ривалдо. Трима са моите идоли – Ривалдо, Кака и Тиери Анри.- Бил си част от всички юношески и младежки гарнитури на Франция. Имал ли си среща с някой национален отбор на България? Или може би някой наш клуб?- Не мисля, че някога съм се изправял срещу национален отбор на България или някой клуб от тук. За пръв път се сблъсах с футбола ви, когато пристигнах тук.

- Знаеш ли кой е Емил Костадинов и какво направи през 1993 година?
- Да. Не помня, понеже съм бил малък, но всички във Франция знаят кой е и това, което се е случило през 1993 година. Освен този мач обаче не знам нищо друго.

- Да поговорим малко за Левски. Как се чувстваш в клуба? Свикна ли?
- Да, свикнах. Представяме се добре. Очакваме да спечелим още много мачове. Ние сме нов отбор, знаете. Реално сме на 6-7 седмици. Нов треньор, нови методи, нови играчи. Засега всичко върви отлично. Гледаме напред към мачовете с ЦСКА и Лудогорец и се надяваме да вземем колкото може повече точки срещу тях.

- Левски в момента има доста интернационална група футболисти. Треньорът е италианец. Лесна ли е комуникацията помежду ви?
- Имаме преводачи. За мен е лесно, защото разбирам италиански. За останалите има преводачи, но на терена всички говорим един език - футболния. Там знаем какво да правим. Да, има детайли, върху които треньорът иска да работим, но през повечето време се разбираме лесно.

- Познаваш отпреди Серджиу Буш и Жорди Гомес. Румънецът дори е горд, че има победа над теб с Шефийлд Уензди, когато ти си част от Нюкасъл. Познаваш ли други футболисти в България? Може би от другите отбори…

- Стилиян Петров от времето в Астън Вила. Разбира се, Димитър Бербатов. Даже с Бербатов се видяхме няколко пъти в София. Това са футболистите, които познавам и с които съм играл.

- Ти бързо се превърна в любимец на феновете и те имат големи очаквания към теб. Можеш ли да им обещаеш нещо?
- Не искам да обещавам нищо, за да не ги разочаровам. Тяхната подкрепа е страхотна. Срещу Лудогорец стадионът бе пълен, а това беше голям стимул за нас, дадоха ни допълнителни сили. Мога да си пожелая да ни подкрепят все толкова силно, а ние ще дадем шоуто, за което са дошли, и ще се дадем всичко от себе си, за да сме шампиони в края на сезона.

- Знаеш ли кой е Георги Аспарухов, на когото е кръстен стадионът? Знаеш ли нещо от историята на клуба?
- Ще бъда честен - не. Все още никой не ми е разказал.

- Гледаш ли, когато имаш възможност, мачовете на конкурентите в първенството?
- В съблекалнята има телевизор, на който постоянно се излъчва футбол. Има много български мачове. Не обичам да гледам много футбол вкъщи, тъй като искам да прекарвам време с приятелката ми и да обръщам внимание на нея. Искам на момента да се откъсна от футбола, да се изключа от играта поне замалко. Да си почина от умората и напрежението от мачовете и тренировките. Затова просто изключвам и върша съвсем други неща. Гледах все пак някои мачове на Лудогорец и ЦСКА, които са нашите основни съперници.

- Отстрани изглежда сякаш ти е лесно в нашия футбол. Правиш нещата с лекота и с усмивка. Така ли е?
- Не е толкова лесно. Може би се дължи на опита, който имам. Играл съм на високо ниво, в добри отбори и срещу добри съперници. Играл съм в евротурнирите. Сега използвам този опит. Атакувам защитата на съперника по същия начин, по който го правих във Франция, Англия, Русия. Когато давам 100% от себе си, изглежда е лесно, но аз просто искам и се стремя да атакувам противниковата врата.

- Кои са най-близките ти приятели в Левски?
- Говоря си много с Жорди Гомес, с когото се познаваме от Англия. Приятелките ни също се познават и са близки. Заедно опознават София. Излизаме заедно понякога. Жуниор Мапуку също ми е приятел.

- Той ли е шегаджията в съблекалнята?
- Мапуку е един от най-забавните в клуба. Той е добро момче, весел е. Все пак е Черната сила, а ние оценяваме това.

- Какво още е нужно на Левски, за да стане шампион?
- Не трябва да си позволяваме да губим точки. Трябва да направим добра серия от победи. Мачове като този срещу Берое (0:0) трябва да ги печелим. Играхме добре, но стигнахме само до равен. Предпочитам грозна победа, отколкото красива игра, която обаче ни стига само за една точка. Трябва да правим по-малко грешки и да не губим точки. Ако изставаме на 5-6 точки от Лудогорец и ЦСКА преди разделянето на първенството, ще бъде добре. Ще имаме директни двубои с тях, затова не бива дотогава да изоставаме.