Днес се навършват точно 30 години от едно историческо за България и за глобалния спорт събитие – поставянето на непокътнатия и до днес световен рекорд 209 см на Стефка Костадинова в скока на височина. На 30 август 1987 г., по време на Световното първенство по лека атлетика зрителите по трибуните на Олимпийския стадион в Рим и милиарди пред тв екраните стават свидетели на феноменално постижение, което и до днес е недостижимо за никой друг на планетата.

Тези 209 см в италианската столица са част от удивителната кариера на българката, призната за най-великата в историята на тази дисциплина. Тогава, едва 22-годишна, Стефка бързо си е осигурила абсолютно превъзходство в дисциплината и побеждава навсякъде. Голямото шоу обаче предстои. Всичко е подбрано като в приказките: мястото – Вечния град, времето – точно на Световното първенство, пред камерите и погледите на милиарди зрители по целия свят. Всичко за магията е готово…

Сякаш за да се засили ефектът от предстоящото уникално постижение, атракцията на Стефка се предхожда един турбулентен световен рекорд в бягането на 100 м. Бен Джонсън взривява трибуните, но публиката тепърва предстои да види след минути нещо също толкова гениално, но много по-трайно. Нещо, което ще остане да блести десетилетия наред. Световният рекорд на Стефка Костадинова от 209 см…

И за да е всичко като по конец – Стефка прави своя „скок на живота“ пред очите на своя кумир. Миг след кулминацията на вечерта, камерите показват на трибуните как сред зрителите Сара Симеони, олимпийската шампионка от Москва 1980 г., аплодира от сърце момичето, което я боготвори.

След като преодолява без проблемно квалификациите със 191 см, във финала Стефка прави общо 13 опита, от тях 9 са успешни:

185 – от 1 опит 
189 – от 1 опит 
193 – от 1 опит 
196 – от 1 опит 
199 – от 1 опит 
202 – от 1 опит (тук отпада Сузане Байер и остава с бронз със 199 см) 
204 – от 3 опит 
206 – от 2 опит 208 – пропуска (тук се предава и Тамара Бикова, като остава със сребро с 204 см) 
209 – от 2 опит, който и до днес е световен рекорд на скок височина за жени

„И Костадинова полетя...“, „Стефка прескочи света“…, „Костадинова лети към звездите“, „Великолепната Стефка“…, „Най-високата дама на планетата“… Това са само част от заглавията, с които световните медии отразяват уникалния рекорд на българката. Години след най-високия скок в историята отзвукът от станалото в Рим не стихва.

Особено колоритен е разказът на кореспондентите на вестник „Советский спорт“ в Рим: „Вече осигурила си световната титла, Костадинова пропуска рубежа на собствения си световен рекорд и се прицелва в 209 см. И новото върхово постижение става факт! При това Стефка преодолява рекордната кота с невероятна лекота – красноречиво доказателство за наистина неизчерпаемите възможности на тази великолепна атлетка.“

Ето какво казва Стефка Костадинова по повод годишнината от рекорда:

„Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности. Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта. Благодаря на Ники Петров, с когото още сме световен тандем. Той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб „Тракия”, на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно – това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите. Тогава, на Олимпийския стадион в Рим не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см… Емоцията беше толкова силна… Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда – някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти… Много ми се иска – и ще бъде щастлива – ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект в останалите. Само така – като побеждаваш и си на върха – печелиш уважение и признание. Благодаря за многото поздравления и като отбелязваме годишнината от световния рекорд 209 см, пожелавам на всеки намери своя личен път към върха,“ казва още Костадинова.

Само България може да се похвали с най-стария действащ рекорд в атлетиката.

Най-дълготрайните рекорди в женската атлетика към 30 август 2017 г.:

26.07.1983 г. 800 м 1:53,28 мин. Ярмила Кратохвилова ЧССР

06.10.1985 г. 400 м 47,60 сек. Марита Кох ГДР

07.07.1987 г. гюле 22.63 м Наталия Лисовска СССР

30.08.1987 г. ск.вис. 209 см Стефка Костадинова България

И трите пред Стефка Костадинова са представителки на вече несъществуващи държави. Тъй че само България може да се похвали, че притежава най-стария непокътнат световен рекорд в цялата атлетика, защото и при мъжете има двама с по-дълготрайни постижения от Стефка, но и те са от вече несъществуващи държави - на диск 74.08 м Юрген Шулт от ГДР от 06.06.1986 и на чук 86.74 м. Юри Седих от СССР от 30.08.1986.

Стефка Костадинова

Световна рекордьорка в скока на височина с 209 см от Рим ‘87. Общо шест пъти е ликувала със световни рекорди.

Олимпийска шампионка от Атланта ‘96, сребърна медалистка от Сеул ‘88”.

Двукратна световна шампионка на открито в “Рим ‘87 и Гьотеборг ‘95.

Носителка на 5 титли от първенства на планетата в зала – Париж ‘85.

Индианаполис ‘87, Будапеща ‘89, Торонто ‘93 и Париж ‘97.

Европейска шампионка от Щутгарт ‘86. Притежателка на 4 златни медала от първенства на Стария континент в зала – Пирея ‘85, Лиевен ‘87, Будапеща ‘88, Париж ‘97.

Победителка във финала на Световната купа в Канбера ‘85.

Първият си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. Общо в кариерата си записва 197 полета на тази гросмайсторска граница в 130 състезания. Рекордните 4 пъти е избирана за спортист № 1 на годината в България, пет пъти е № 1 на Балканите. През 1996-а е наградена с орден “Стара планина”, първа степен за изключителните й заслуги към Република България.

През 1999 г. прекратява състезателната си кариера и започва работа в управленските структури на спорта като вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През същата година е избрана за зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 1 август 2001 г. е зам.-министър на спорта. На 11 ноември 2005 г. оглавява Българския олимпийски комитет.

Единствената българка, удостоена със спортен Оскар, което я нарежда редом до знаменитости като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Тя е сред първите приети в Залата на славата на световната атлетика IAAF. В нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с отбелязана височината на световния й рекорд 209 см.