Всеки път, когато Григор Димитров се връща на “Уимбълдън”, той си прави една и съща снимка - пред таблото с имената на победителите при юношите. Преди девет години той вдигна титлата при юношите, след като победи Хенри Континен на корт №1 - подвиг, който той определя като един от най-вълнуващите си спомени.

“Мисля, че това е готино”, заяви Димитров след победата си с 6:3, 6:2, 6:1 над Маркос Багдатис във втория кръг в четвъртък.

“Спечелил съм различни мачове, различни турнири на ниво АТР. Но това, през което трябваше да мина тогава, беше далеч по-емоционално. Това означаваше много за мен, за моята страна.”

Много неща се случиха оттогава - шест титли, включително една на тревата в Куинс. Прогрес в световната ранглиста до №8 и, разбира се прякорът “Бейби Фед”, който постави огромен товар върху плещите му.

Но засега 11-ият в света се справя отлично на своя любим турнир от Големия шлем. Две чисти победи, извоювани за по-малко от четири часа престой на корта, поставят Григор сред потенциалните преследвачи на шампионския трофей. В третия кръг на него му предстои сблъсък с Дуди Села, който нокаутира Джон Иснър, а след това в четвъртия кръг може да очакваме евентуална среща с Роджър Федерер.

“Села играе добре и прави правилните неща на корта. Не подценявам нито един съперник. Гледах последния гейм и Дуди се представи добре. Със сигурност ще бъде труден мач”, сподели очакванията си Григор.

Той обаче има ясна цел - името му да бъде изписано на таблото с новите победители.

“Целта ми е да спечеля Уимбълдън. Всяка година се снимам пред таблото с имената на победителите при юношите. Надявам се един ден името ми да е и на централния корт“, заяви той.

Запитан след това какъв съвет ще даде на сегашното поколение младежи, Димитров се пошегува, че едва ли той е правилният човек да каже това, “имайки предвид какъв бях тогава.”

“Когато стъпиш на тревата на “Уимбълдън”, усещаш този респект, това наследство, историята. Веднага след като излезеш на корта тук, се опитваш да намериш своите собствени основи и да се изградиш като личност. Защото точно този тип моменти в кариерата ти донякъде те определят какъв ще станеш и кой искаш да бъдеш.”

През 2008 година Димитров стана шампион на “Уимбълдън”. Девет години по-късно той иска отново да бъде такъв.