Христо Стоичков говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Камата винаги има какво да каже. Все пак е единственият българин носител на „Златната топка“, голмайстор на финали на световно първенство, европейски клубен шампион, единствен наш представител сред 100-те най-велики играчи в историята според анкета на ФИФА, списъкът с постижения е дълъг…

Ето какво сподели Стоичков в разговора, проведен часове преди благотворителния мач, организиран от Димитър Бербатов.

- Здравей, Ицо! Как си и в какъв ритъм живееш?
- Общо взето добре, спокойствие. Много големи ангажименти предстоят тази година в нашата телевизия. Първо турнирът за Купата на конфедерациите в Русия, след това „Голд къп“, който е през две години в Америка. Очакванията са отново Мексико да бъде шампион. Най-голямата радост е, че от новия сезон „Унивижън“ е пълен господар на Шампионска лига и Лига Европа, ще имаме правата за тези турнири. Надявам се, че ще имам възможността да коментирам националния отбор на България от стадион „Васил Левски“ по „Унивижън“.

- Някои казват, че не си добър с журналистите, но друга звезда от твоя ранг едва ли ще се съгласи да дава интервю в 7 часа сутринта или в полунощ, както направи ти за „Код Спорт“.
- Да, познаваме се повече от 30 години. Кой както му изнася, така да го разбира, да си го пише и да го казва. Каквото си посадил, това събираш. Като не знаеш да задаваш въпроси и да се държиш добре, получаваш заслуженото. За мен няма никакъв проблем. Поел съм ангажимент с вас. И с други ваши колеги съм поемал ангажимент. Едва ли някой български журналист може да стигне до Меси, Роналдиньо, Рийкард, Гуардиола, Иниеста, Шави. Винаги съм го правил с добро, само и само българският зрител да види, че български журналист може да вземе интервю от тези момчета. Радостен съм, че винаги съм прокарвал пътека към тях за млади ваши колеги, които са ме помолили за такова интервю.

- От Маями пътува за Барселона за мача на „дрийм тийма“ по случай първата евротитла на Барса, оттам отиде на тържествата на Лукойл в Москва, след това в София за шоуто на Димитър Бербатов. Впечатленията ти от този малък тур?
- Въобще не усетих този тур, защото постоянно съм в самолета. Моята къща се премести в самолета. Щастлив и горд съм, че след 25 години отново се събрахме всички заедно, с изключение на Йохан Кройф, лека му пръст. На това тържество бяхме щастливи, че се виждаме отново след 25 години, но и тъжни, че човекът, който направи всичко за световния футбол и за развитието на футбола в Барселона, не бе сред нас. Но ние знаем, че той ни гледа отгоре и също беше с нас на стадиона, макар и отдалеч. Аз най-тежко го преживявам, защото знам какво е направил за мен. Беше един щастлив ден. Първата титла винаги ще бъде първа, защото без нея нямаше да има втора, трета и пета. Видяхме се, поговорихме, споделихме неща след толкова години. Вечеряхме същото, което и като бяхме футболисти – по една салатка, по малко спагети, малко ориз, по една чаша червено вино и малко студена вода. Да си спомним, че това сме го правили преди 25 години. Това ни беше за начало, след това свършихме тежко, но спомените си остават. Времето минава, но това, което не успяхме да споделим, сигурно пак на някоя от тези срещи, ще си кажем. След това заминах за Москва за една голяма среща. Навършват се пет години от големия турнир „Лукойл къп“. Аз съм лице на това състезание. Страхотно е да видиш малки деца от школите на Спартак и на ЦСКА, двата финалиста на този турнир. Бяхме в тяхната федерация, видяхме се с много хора, поговорихме. Щастливи са, че световното първенство е в Русия. Горди и смели хора. Сигурен съм, че това, което г-н Путин им е наредил, ще бъде не 100 %, а 1000 % изпълнено. Знаете каква олимпиада направиха в Сочи, Формула 1 също е там, какви спортисти са излезли от Москва. Не се съмнявам, че това световно първенство ще бъде на супер ниво.

- Както винаги, първи даде модела как се правят мачове с „50 години номер 8“. Как се почувства на мача на Бербатов?
- За мен е задължение и отговорност да бъда на този мач. Винаги съм тачил Димитър и съм бил близо до него. Един от последните мохикани в нашия футбол. Вдигна летвата много високо. Знаете много добре, че щом става дума за благотворителност, аз никога не съм отказвал. Нося му специален подарък, който да му предам лично. Вече да си го разиграват на томболи, на търгове, както искат. Един много скъп подарък. Надявам се, че със средствата, които ще се съберат от този мач, много деца ще бъдат щастливи. Дали ще вкарам гол или няма да вкарам, за мен не е важно. Тези неща сме ги преживяли. Показахме на света, че може да се прави. Митко го заслужава. Много добри и изявени футболисти, които са играли малко и с мен и малко след мен, по времето на Митко. Един голям празник. Винаги съм казвал, че ние израснахме благодарение на българския фен, на подкрепата. Станахме мъже благодарение на тях, макар че в последно време има голям отлив от нашите стадиони. Видяхте миналата година на „50 години номер 8“ как 40 хиляди не мръднаха от стадиона в проливния дъжд.

- Да поговорим за националния отбор. Гледа ли в Маями последните два мача?
- Не, не съм ги гледал, но имах възможността да прочета и да коментирам случилото се. Естествено, че бях много щастлив след победата над Холандия. Знам, че имаме стари сметки за уреждане. Поне Петър Хубчев успя да направи така, че да им върнем за това, което ние пропуснахме в онази 80-ата минута преди години. Но е много неприятна загубата в Беларус. Тежка загуба, макар че е 1:2. Тя е от хора, които преди години сме ги побеждавали с голяма разлика. Тази загуба може би ще бъде най-тежката от тези квалификации, защото се накланят везните кой ще бъде трети в нашата група.

- Преди десет години мнозина видимо искаха да не успееш като селекционер на България и реално жертваха тогава националния отбор в мисията си. Спомняш ли си за тези времена, когато имахме по 23-25 точки при теб, а сега дори не можем да съберем 15?
- Толкова години не съм свързан с българския футбол. Каквото и да кажа, ще бъде…

- Но в крайна сметка ти пак се оказа прав тогава. Кой загуби в цялата история?
- Дали съм бил прав, дали не, времето показва. Времето си върви, щастлив съм в Маями.

- Мнозина все още не могат да проумеят защо е имало хора, желали да те провалят?
- Много е лошо да си мишка, пък да искаш да станеш плъх. Това е живата истина. Когато си подадеш главата от дупката, си мислиш, че всичко около теб е розово, но не е така. Минало – заминало. Само съжалявам, че това поколение имаше възможност да направи нещо голямо, както класирането за европейското първенство през 2004 година в Португалия. Един голям успех, макар че направихме три загуби. Аз поех ангажимент, защото виждах, че има качество и потенциал в този отбор. Може би трябваше да се поработи още малко по дисциплината и отговорността. Вярвах във всеки един мач и във всяка една тренировка, че момчетата ще се раздадат, но в крайна сметка имаше неща извън футбола, които във времето излязоха наяве. Почнаха да казват: "Когато Ицо говореше тези работи, ние не вярвахме!“ Еми, вярвайте го сега! Тази тема е затворена страница за мен. Казвал съм ви, че в българския футбол едва ли ще се върна. Стоя настрани. Там, където са ме оценили, знам как са ме оценили. Спокоен съм, пътувам си, правя си кефа.

- Винаги си бил в приятелски отношения с Петър Хубчев, той дори ти беше асистент в националния отбор. Ще му дадат ли достатъчно време да наложи своите виждания?
- Винаги съм се възхищавал на професионализма на Петър, дори и в годините, когато бяхме съотборници в националния отбор, Знам Петър откъде е тръгнал, какво е преживял. Той е човек с голям хъс, със спортна злоба да побеждава. Не е важно кои стоят зад него, защото те не дърпат конците наникъде. Петър трябва да остане в сегашния футбол, защото се е научил на много дисциплина от България и после в Германия. Петър има ясна идея какво трябва да направи с всеки един тренировъчен процес и предстоящ мач. Какво значи дали ще го оставят? Смениха се десет треньори и какво правим?

- Използваха се всички имена в българския футбол.
- Сигурно ще се използват и още, а те си стоят там на улица… Как се казваше?

-Беше „Кърниградска“, след това „Иван Асен II”, а сега Дом на футбола в Бояна.
- Полека-лека излизат извън София. Рано или късно няма да ги има, но това си е за тяхна сметка. Петър трябва да остане треньор с един готов проект, който предполагам вече има. План за работа не за една, две или три години, а за голямо развитие. Примерите са много прости и лесно разбираеми. Когато Германия загуби през 94-та, промени изцяло мисленето. В тези години Германия постигна най-големите си успехи и на клубно, и на национално ниво. Франция след 93-та направи пълна промяна и видяхте докъде стигнаха. Испания също преживя катаклизъм във футбола и също през 94-та не можа да стигне много далеч, но работата даде плодове. Ние живеем в онези години. Цял живот ще си празнуваме 94-та, както и 44-та година. Така си караме.

- При теб са последните милионни трансфери на българи в евро – Ивайло Чочев от академията ти в Етрополе, твоите момчета Георги Миланов и Симеон Славчев от периода в Литекс. Защо вече нямаме футболна стока за милиони?
- Имаше една песен за милиони… Защото няма продукт – това е живата истина. Какво се работи по детско-юношеския футбол? Дайте примери за играчи, които сега са излезли от самите клубове. Чета и гледам как някои се хвалят с „нашия юноша“. Откъде? Той, завалията, тръгнал от Враца, минал през мен в Етрополе, бил в Барселона и сега бил техен юноша. Гледай, докъде са стигнали! Те нямат един юноша, но какво да правим? Проблемът е в тренировъчния процес в детско-юношеския футбол. Кои се занимават, каква е стратегията? Дали ще се развива детско-юношеският футбол и след година-две или пет да имат плодове? Никой от нашите клубове в България не прие програмата, която изпълнява Барселона. Барселона може да си позволи в един период от време да направи трансфери по 50, 80, 100 милиона, но това са един-двама-трима футболисти. Всичко останало е от школата на Барселона, където се влагат повече пари, но пък плодовете са по-хубави и по-сочни.

- Щом сме се отказали от програмата на Барса, значи българският футбол е много напред.
- Българският футбол е толкова напред, че може да стигне само до Дунава пеша, защото е близо.

- Чакаме дуел между Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо на 200 км от София. В Скопие ще е мачът за Суперкупата на Европа между Реал и Манчестър Юнайтед. Други градове като Тбилиси, Трондхайм, Киев, Талин, Букурещ получиха подобни двубои…
- И ние можеше да получим, но някои искаха много комисионни. Затова нито в Пловдив има стадион, нито в София. Като искаш много комисионни, накрая не получаваш нищо. Аз съм доволен, че поне се отървах от тази работа. Да им давам комисионни на сульо и пульо, които идваха с бургиите, та замерваха, та гледаха дали ще падне, дали няма да падне…. По-добре, че не стана.

- Толкова авторитетна испанска фирма, с правителството и пак не стана.
- Дай друга тема.

- Ще получим ли някога такъв голям мач? Нали имаме лоби в УЕФА...
- Кое?

- Имаме лоби в УЕФА.
- Лоби или лоби бар? Предполагам, че имаме лоби бар, лоби едва ли. Е, има някакъв напредък. Последните години имахме домакинство на кръг или финали за юношеските национални отбори в Стара Загора, в Бургас, в Созопол и в Сливен. Все пак това не е малко за България.

- Друго е да вземеш финал за Лига Европа.
- Трябва да се почне отнякъде. Но като нямаш стадиони и като гледаш какъв хаос е в държавата, кой ще дойде тук? Макар че на 200 км от тук също не е „цвете за мирисане“, но пък си направиха стадион, който ние нямаме. Тук се гордеем с два стадиона. Единият вече е почти закрит в Бургас, който беше най-модерният стадион.

- Трябва да върнем Порточанов.
- Едва ли Ицо Порточанов ще се върне във футбола, но той направи най-хубавото съоръжение. Човекът го направи с любов. След това Гриша Ганчев направи в Ловеч един малък стадион за 8-10 хиляди човека. Също приятен стадион. Имаме и един „Васил Левски“, който ни е емблемата. Като кацаш със самолета първо виждаш „Васил Левски“ и „Армията“. Но къде са другите? Горе-долу приличен е стадионът в Стара Загора. В Пловдив нямаме стадиони. Да се надяваме, че в Търново с помощта на Краси Балъков, Бончо Генчев и най-вече на кмета, ще възвърнат обичта към футбола, за да може стадион „Ивайло“ да бъде това, което беше по наше време.

- Следеше ли цирковете около финалната права в Първа професионална лига? Схемата роди доста абсурди, одобряваш ли я?
- Аз не можах да я разбера, но щом така са преценили, да са живи и здрави, да си карат по тази система. Отдалечил съм се от нашето първенство по простата причина, че задълженията ми са съвсем други. Поддържам връзка с мои колеги, но задълженията ми са доста по-различни и по-приятни. Идеите там са много по-напреднали. Виждате какво правя с моите колеги от „Унивижън“.

- През 2014 година ударихте 100 милиона аудитория.
- Ударихме тотото. Националната лотария е винаги с нас. Не е лесно да направиш такъв материал и да те гледат толкова хора. Направихме интервюта с Меси, Суарес, Неймар, Браво, Масчерано, Дани Алвеш, Диего Симеоне, Моуриньо… И продължавам да правя. Последно ме бяха изпратили в Барселона да направя филм за 25 години от спечелването на Шампионска лига. Сбъдна ми се мечтата отново да стъпя на този голям стадион. Макар и подновен, знам откъде излязох, къде е съблекалнята.

- Какво усети, когато влезе на „Уембли“?
- Радост. Веднага ме побиха тръпки, защото минахме по същия път. Вярно - нови съблекални, нов стадион, но пътят е един и същ. Да стъпиш на този митичен стадион, да седнеш там, където ти е мястото, да вдигнеш купата най-високо.... Винаги съм казвал, че пожелавам на всеки български футболист да го постигне. Но съм много черноглед за това. Вярвам, че един ден български футболист отново ще се бори да стигне финал в Шампионска лига, да бъде голмайстор на Европа, да бъде номиниран за следващото поколение силни футболисти. Винаги сме имали качествени футболисти, но сега се работи много малко време. Не им се дава шанс да се развият. А развитието е само в чужбина.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+