Изоставайки с 0:1 в торинското дерби на 6-ти май 2017 година, наставникът на Ювентус Масимилиано Алегри се нуждаеше от отговори. Специалистът виждаше, че градският съперник работи по-усилено, тича повече и демонстрира повече мъдрост на терена. "Биковете" вече виждаха как спечелят втората си победа над "бианконерите" в последните 22 години.

Разбира се, Алегри започна дербито с мисълта да даде почивка на много от титулярите си, мислейки за полуфиналния мач-реванш от Шампионската лига срещу Монако. Но, от друга страна, проспектът Торо да прекъсне серия от 33 мача без загуба на " Ювентус стейдиъм", беше абсолютно неприемлив.

Адем Ляич бе открил резултата в началото на второто полувреме след перфектно изпълнение на пряк свободен удар. Почти веднага обаче, дойде и надеждата за Юве. Алрие Акуа беше изгонен за грубо нарушение срещу Марио Манджукич.

В следващите 20 минути Алегри направи своите три смени, вкарвайки на терена талант, струвал на Ювентус 148 милиона евро - Гонсало Игуаин, Миралем Пянич и Алекс Сандро.

 

Ходът проработи по красив начин. Игуаин изравни резултата във втората минута от даденото от рефера продължение на редовното време. Това бе ярка демонстрация на приемуществото, което "бианконерите" имат над своите конкуренти в Калчото. Именно за подобен сценарий говореше треньорът на Рома Лучано Спалети, когато дискутираше оплакванията на тифозите от втората позиция на "джалоросите" във временното класиране.

 

"Да наричате това провал ми изглежда като утопия", каза Спалети наскоро. "Питайте осемте отбора, които са зад нас в подреждането дали третото място би било провал. Ювентус направи така, че никой да не може да припари до първата позиция", каза още специалистът.

Със сигурност никой не може да оспори твърдението на Спалети, след като Юве се нуждае само от точка в следващия си мач от Серия А, за да спечели шестото си поредно Скудето. Въпреки това обаче, звездните трансфери на Гонсало Игуаин и Миралем Пянич, не са най-големият фактор, стоящ зад настоящия успех. Ясно е, че подобни сделки помагат, но блестящите примери в трансферната стратегия на "Старата госпожа" са други.

В последните години клубът направи брилянтни ходове на пазара, като всичко започна от пролетта на 2011 година с привличането на Андреа Пирло. Плеймейкърът отчаяно искаше да напусне Милан. На 32 години, едва завърнал се от тежка контузия в коляното, дългокосият халф бе възприеман като играч, който вече е преминал през най-добрите си моменти. Но генералният директор на Юве Бепе Марота беше убеден, че Пирло ще направи разликата.

Онова бе изключително хазартен ход, който от днешна гледна точка изглежда простичък. Толкова уникален и талантлив футболист да бъде оставен да напусне на свободен трансфер? В такъв случай, защо да не натиснеш спусъка? Това, което направи обстоятелства дори по-добри за Юве, бе фактът, че Пирло се бе почувствал презрян в Милан. Така, той пристигна в Торино с горящото желание да докаже на предишния си клуб, че е било грешка да го изпуснат толкова лесно.

В своята автобиография, озаглавена "Мисля, следователно играя", Пирло разказва за последната си среща с изпълнителния директор на Милан Адриано Галиани. Плеймейкърът разкрива причините, накарали го да си тръгне от "Сан Сиро", след като прекарва 10 години в миланския гранд.

"В онзи пролетен следобед на 2011 година не говорихме за пари. Изобщо", пише Андреа Пирло.

"За 30 минути разговор нито веднъж не засегнахме финансовата част. Исках само да ме считат за важен, да бъда централна част от проекта, а не футболист, който ще бъде пратен на боклука", обяснява световният шампион.

Именно в основен играч и централна част от проекта се превърна Пирло, след като подписа с Ювентус. Там, техничарят спечели четири поредни Скудета, една Купа на Италия и помогна на отбора да стигне до финал в Шампионска лига за първи път в последните 12 години.

"Пирло беше най-добрият трансфер, правен от Марота досега", твърди Ромео Агрести, работещ в клубната телевизия на Юве.

"В Милан си мислеха, че Андреа е свършил с футбола, но в Торино той веднага започна да играе много силно и обогати отбора с огромния си опит, натрупан на европейската сцена. Благодарение на него, Юве стигна до шанса да спори за трофея в Шампионската лига в директен сблъсък с Барселона. Защото, когато имаш Пирло в състава си, знаеш, че всички стават по-добри във всеки аспект на играта. Той беше невероятен в ролята на регистра (плеймейкър, играещ пред защитата). Всеки път, когато Пирло излизаше на терена, той вдигаше класата на Юве."

Пирло, дойде в Юве със свободен трансфер и си тръгна от клуба по същия начин, четири години по-късно. Той напусна през лятото на 2015 година, избирайки да премине в Ню Йорк Сити.

По подобен начин Юве се подсили и с Фернандо Йоренте. Таранът бе привлечен на свободен трансфер от Атлетик Билбао. Когато дойде в Юве, Йоренте бе на 28 години и веднага оформи атомно нападение с Карлос Тевес.

По-гениално в икономически план изглеждат ходовете на ръководството на Юве с Пол Погба и Кингсли Коман. Младите таланти акостираха в Торино, след като босовете на "Старата госпожа" бяха платили смешни компенсации на Манчестър Юнайтед и ПСЖ. На теория и двата трансфера са свободни, тъй като договорите и на Погба, и на Коман бяха изтекли.

След като продаде френското дуо, Юве вкара в касата си общо 133 милиона евро. Огромна печалба, която помогна на клуба да започне да прави и друг тип ходове на пазара. А именно - плащането на огромни суми за играчи като Игуаин и Пянич.

Интересно е какво направи Марота веднага след напускането на Пирло през 2015 година. Генералният директор на "бианконерите" взе в състава си световен шампион, който имаше статут на резерва в предишния си клуб и бе измъчван от контузии. А необходимо ли е да споменаваме, че отново ставаше въпрос за свободен трансфер? Точно както Милан беше изолирал Пирло, така и в Реал Мадрид бяха сметнали, че Сами Кедира е ненужен на "Бернабеу" и изтичащият му договор не бе подновен.

В последния си сезон с бялата фланелка Кедира бе успял да изиграе едва 296 минути. Серия от травми бе накарало босовете на "белия балет" да вдигнат ръце от немския национал.

Марота видя шанс и направи своя ход. Първоначално този залог изглеждаше не особено успешен. Кедира получи контузия още по време на предсезонната подготовка и пропусна старта на сезона. Въпреки това, от онзи момент нататък, футболистът започна да играе редовно за Юве, бележи често и е основна част от тима на Макс Алегри.

"Намирам се в един от най-добрите периоди от кариерата си. В добра форма съм и мисля, че се движа по правилния път", заяви Кедира в интервю за "La Gazzetta dello Sport".

"Трансферът в Юве бе чудесно решение. Тук станах по-добър футболист и по-тактически грамотен. Имам повече свобода да се включвам във фаза атака", казва още Сами Кедира.

Мнозина вярват, че доброто представяне на Кедира се дължи не толкова на новата му позиция, колкото на доверието, което Макс Алегри дава на 30-годишния халф.

"Беше ли Кедира достатъчно добър за Реал Мадрид? Сигурно, но често в този клуб футболисти от толкова висока класа са използвани като ресто", споделя Дейвид Картлидж - анализатор на Примера дивисион.

"Въпреки това обаче, е голяма изненада, че Кедира се превърна в толкова ключова фигура за Юве. В Реал неговото поведение бе на човек, който знае, че е просто малка част от добре смазан механизъм", допълва Картлидж.

"В Мадрид Сами Кедира никога не получи по-солидна отговорност, нито пък бе истински оценен. Ювентус подходи по-различен начин и това даде резултат."

Извличането на максимума от звезди, които са били недооценени и пренебрегнати в предишните си клубове, се превръща в ноухау на ръководството на Юве.

Последният до момента и много ярък пример е Дани Алвеш.

Той бе взет на свободен трансфер през миналото лято. Бразилецът обясни в интервю, че шефовете на Барса са се отнесли зле с него.

"Напускането на Барселона беше голям урок. В последните ми три сезона на "Камп Ноу" постоянно чувах "Алвеш си тръгва". Но никой от ръководните фактори не ми каза нищо. Те бяха фалшиви и неблагодарни. Не ме уважаваха. Предложиха ми нов договор едва, след като ФИФА наложи трансферно ембарго на клуба. Когато подписах, накарах агента ми да сложи терминална клауза в контракта (тя бе активирана от Юве). Тези, които в момента ръководят Барса, си нямат идея как да се отнасят с играчите си", заяви Дани Алвеш, цитиран от "Марка".

Тежки думи. Но те помогнаха на Алвеш да си спечели уважението на най-титулувания футболист на Юве в последните години.

"Помолих Дани Алвеш да ни помогне, най-вече на нас, най-възрастните играчи в отбора, да постигнем мечтата, която все още преследваме и да вдигне още нивото ни", каза Буфон по адрес на бразилеца, спечелил три пъти Шампионската лига до момента.

Засега Алвеш изпълнява на 100% молбата на Джиджи, който въпреки всичките си успехи, все още не е държал в ръцете си "купата с големите уши".

34-годишният халф-бек допринесе с 3 гола и 4 асистенции в Шампионската лига, като три от головите му подавания дойдоха в полуфиналните сблъсъци с Монако. А голът му във вратата на тима от Княжеството бе истински шедьовър. Алвеш демонстрира изключителна борбеност и по време на сблъсъците с Барселона на четвъртфиналите. Ветеранът има голяма заслуга затова бившите му съотборници да не успеят да се разпишат нито веднъж за 180 минути във вратата на Буфон.

 

Настоящият сезон се превръща в блестящо доказателство за това колко правилен е бил подходът на Марота в управлението на Юве. Но редно е да се напомни, че не винаги генералният директор на Старата госпожа е чувал само хвалби за невероятната си работа.

По време на процеса на изграждането на фундаментите на днешния страховит отбор, дейността на Бепе Марота не бе високо оценявана от мнозинството.

 

"В началото на престоя на Марота в Юве всички се шегуваха с настойчивото му желание да привлича играчи на свободен трансфер или да слючва сделки за наем с включена опция за закупуването на играча през следващия сезон", спомня си Давид Амоял, член на екипа на трансферния гуру Джанлука Ди Марцио.

"Когато приходите на Юве се покачиха и статутът на клуба отново се върна на предишните висини, не е изненада, че Марота започна да привлича големи имена по същата формула, по която работеше преди. Кедира беше по-млада версия на Пирло, а Дани Алвеш донесе опит на европейската сцена. Нещо, което не можеше да се очаква от Микеле Пациенца, например", казва още Амоял.

Алвеш и Кедира знаят точно какво е необходимо, за да се спечели най-голямата награда. Благодарение на Марота, Ювентус реши да заложи на таланта на ветерани, които бяха пренебрегнати от други клубове. Това ноухау в момента кара "Старата госпожа" да изглежда млада и красива. И най-вече, да пее на най-високата сцена.

Адам Дигби, "Бличър рипорт"