На първия етаж, в сградата на спортния факултет на университета в Порто, в края на тих коридор, се намира неговият офис. Това не е място, което привлича огромен трафик и е скромно обзаведено.

Човекът, който обитава този кабинет, се нарича Витор Фраде. Той е пенсиониран преподавател, който отдава над 30 години като служител на горепосоченото учебно заведение. Въпреки че вече се е оттеглил, Витор е запазил кабинета си, като удобно място за среща с гости от целия свят. Те идват, за да потърсят неговия съвет, да потърсят мъдростта му или просто да го чуят как излага тезите си.

По време на дългата си кариера Фраде постига немалък академичен успех, но не може да бъде описан като известен човек. Поне не в смисъла, в който един фен на футбола би го разбрал. Ултрасите не скандират името му по време на мач, нито пък някой запалянко го е спирал за автограф на улицата.

Фраде не е бил играч от голяма величина. Никога не е бил мениджър или треньор на футболен клуб.

Вместо това, Витор Фраде (73), е едно от най-редките неща в спорта: той е един от най-известните футболни теоретици.

Голямата му заслуга се нарича "тактическа периодизация, начин на управление, който за разочарование на изобретателя му, често е възприеман като треньорски стил.

"Това не е метод", веднага обяснява Фраде.

"Става въпрос за методология. Когато имаш методология, не ти трябват методи", допълва с леко раздразнение преподавателят.

За Фраде, измисленият от него подход е управленска философия, персонална догма и система от вярвания, всичко това, събрано в едно. Това е начин на мислене, а не стил на игра. Изобретено в неговия кабинет, в университета на Порто, но спечелило си последователи по целия свят.

Безспорно, най-известният вярващ в ученията на Фраде, се нарича Жозе Моуриньо. Той прилага същата методология и тя му носи огромен успех в тимовете на Челси, Интер и Реал Мадрид. В момента изобретението на възрастния университетски преподавател стои зад всеки ход на Специалния и в Манчестър Юнайтед. Но Моуриньо не е единственият. По-голямата част от известните португалски специалисти са последователи на същата управленска философия. Андре Вияш-Бояш и Витор Перейра са ярки примери. Подобни са Леонардо Жардим и Марко Силва, който в момента е мениджър на Хъл Сити.

Намират се и чужденци, които също са подръжници на методологията, създадена от Фраде. Брендън Роджърс се убеждава, че този подход действа, когато работи с Жозе Моуриньо. Еди Джоунс, австралиецът, който тренира националния отбор на Англия по ръгби, също влиза в списъка.

Само в последните месеци кабинетът на Фраде е посетен от най-разнообразни гости. Те идват буквално от всяка точка на света: Австралия, Бразилия, Англия, Скандинавия. Често, с помощта на приятел, Витор изстрелва по някой и-мейл към всеки, който е проявил някога интерес към работата му. Съобщението бива получавано от 542 души, един от тях е Моуриньо.

Мейлът обикновено съдържа поеми, съчинени от Фраде. Често Пепийн Льиндерс, треньор работил в Порто, ги чете на Филипе Коутиньо и Лукас Лейва в Ливърпул. Освен това, в съобщението на Витор са включени: "статии, които съм прочел. Интервюта с интересни треньори, препоръки за книги и обобщения". Напълно нормално явление е Фраде да вкара в мейла статии за роботика или за последното проучване, свързано с нервната система, наравно с материалите, посветени на футбола. Това е първокачественият продукт на мозък, чийто неврони, съумяват блестящо да създадат хармония между несвързани мисли.

Например, отговорът на Фраде на въпроса "Какво е тактическа периодизация?" започва с лекция за структурата на клетката, преминава през разяснения относно Цезаровото сечение, препуска към мястото в Мисисипи, където биха могли да живеят алигатори. Следват хамелеони, квантова механика. Няколко часа по-късно, обяснението завършва с дискусия за принципите на кибернетиката.

"Той е жив, дишащ гений", казва Жозе Тавареш, шефът на ДЮШ на Порто. И, разбира се, поклонник на учението на Фраде.

"Витор не мисли като всички като всички останали", допълва Тавареш.

Горепосочените разсъждения на Фраде са свързани с неговата управленска философия.

 

"Винаги, каквото и да чета, аз мисля как то се съотнася към футбола", обяснява преподавателят.

 

"Независимо дали става въпрос за биология или епигенетика. Аз го свързвам с играта", допълва Витор. Периодизацията, казва той, въвлича всичко, тъй като е опит да се отговори на всичко.

"Футболът не е линеен процес. Той не е сбор от различни неща. Ако се опитваш да разсъждаваш по този начин: Това плюс това, няма да постигнеш нищо. Вместо това, треньорът трябва да има предвид всеки аспект, от индивидуалния, до отборния. Футболът не е дори двуизмерен. Той е мултиизмерен", отсича Фраде.

Като неособено перфектен паралел, Витор дава Кубчето на Рубик: Всяко действие, което даден мениджър предприеме, ще има последствие на друго място в системата. Ако се опиташ да поправиш само един проблем, на едно място, просто няма да се получи. Трябва да мислиш цялостно за системата.

Точно поради това, методологията на Фраде, приложена от Моуриньо и всички останали, нарежда, че не трябва да има специфични физически, тактически или технически тренировъчни сесии. Без фитнес - треньори в щабовете, без заниманията, наблягащи върху само един аспект на играта, като например обсесията на Джосеп Гуардиола върху пасовете с едно докосване. Тъй като всичко в играта е свързано помежду си, Фраде настоява, че треньорът трябва го разглежда като такова по време на подготовката.

Това, разбира се, не е единственият коз в ръката на Витор. Всичко е свързано с определен сценарий от мача: без тичане за изграждане на издръжливост, само тичане за изграждане на тази издръжливост, която може да е нужна в даден момент на двубоя. Без трениране на пасове, само подготовка, свързана с това какво подаване е нужно и в какъв момент да бъде направено.

Тренировките никога не са леки. Всичките сесии са бързи, яростни и здрави. Няма сценарий. На футболистите не се казва какво да правят. Дава им се проблем и биват насърчавани да го решат. "Важен е процесът. Те трябва да работят, за да стигнат до отговорите", обяснява Фраде.

Седмичните тренировки се ръководят от това, което Витор нарича морфоцикъл. През целия сезон, всеки ден е посветен на специфичен елемент от играта: Например, във вторник, футболистите трябва да работят върху своята отборна игра във фаза атака - когато владеят топката. На следващия ден, фаза защита - когато противникът държи кълбото в свое владение. В четвъртък наблягаме върху силните страни на предстоящия съперник и така нататък.

Упражненията може да са различни, от седмица на седмица, от съперник на съперник, но трябва винаги да бъдат създавани така, че да са в унисон с управленската философия на треньора. Идентичността на отбора не трябва да се променя в зависимост от предстоящия опонент. "Хамелеонът си сменя цвета, но никога не забравя, че е хамелеон", отбелязва Фраде.

Това съвсем не означава, че периодизацията се опитва да създаде отбори от роботи. Тъй като Моуриньо е най-известният последовател на тази методология, периодизацията има репутация на учение, проповядващо дефанзивен футбол.

Витор Фраде отрича тази критика. Той не е поддръжник на нито един стил на игра. В момента той се възхищава на четири отбора - Челси, Ювентус, Байерн Мюнхен и Наполи. В неговото съзнание това са тимовете, които най-добре познават себе си, имат идея и знаят как да я постигнат.

"Няма нападателен или защитен футбол. Когато владееш топката, трябва да мислиш какво ще се случи, след като я загубиш. В другия случай пък е нужно да предвидиш какво ще направиш с кълбото, когато го върнеш в свое владение", казва Фраде.

Витор възприема футбола като едно цяло, без фрагментации. Как неговата система ще бъде приложена зависи от начина на интерпретация на различните специалисти. Дали ще е предпазливостта на Моуриньо или замаха на Вияш-Бояш и Роджърс, за създателя няма значение. Фраде не желае да вижда своето творение ограничено до едно или друго нещо.

То е, и може да бъде всичко.

Рори Смит, "Ню Йорк Таймс"