Някои от вас може би си спомнят за началните секунди от филма "Големия Лебовски". Камерата показва пустошта над Лос Анджелис, а междувременно гласът на Сам Елиът ни запознава с главния герой:

 

"Казва се Джеф Лебовски. Поне това е името, което бе дадено от родителите му. Но то никога не му беше от особена полза. Вижте, този Лебовски наричаше себе си "Пича".

Историята продължава така:

"Понякога, имаме човек... И тук говоря за "Пича" - "Пича" от Лос Анджелис. Понякога, имаме човек...за своето време и място. Той просто пасва там. Точно това е "Пича".

Подобна е историята на Кайзер, в Рио де Жанейро, през 80-те и 90-те години на миналия век.

Карлос Енрике Рапозо беше името, което родителите му дадоха, но то никога не му бе от особена полза. Този Рапозо нарече себе си "Кайзер" ("Крал" от немски б.р). И по един блестящ начин той бе въплъщението на измамния чар на един от най-одухотворените градове в света - Рио де Жанейро.

"Рио е специален град", споделя Жоел Сантана, треньорът спечелил градския шампионат (Кампеонато Кариока) с всичките четири топ отбора на Рио де Жанейро.

 

"Кариоките (местните жители на Рио) са свободолюбиви, спокойни и забавни. Атмосферата ги предразполага. Много плаж. Много самба. Много тъпани. Без да разбереш, влизаш в ритъма. Добра "Кариока" е този човек, който знае как добре да си живее живота".

Кайзер живееше своя на макс, до краен предел. В пика на своя блясък, Карлос беше всичко - от човек, който урежда мачове до жиголо. От парти организатор до любимец на най-страшния гангстер в страната.

Но, най-вече, Карлос Кайзер беше най-добрият футболен измамник.

Ренато Гаучо, един от най-класните бразилски играчи от своето поколение, казва за Кайзер: "Той беше най-силният футболист, който никога не е играл футбол".

Кариерата на нашия герой се разпростира през 80-те и 90-те години на миналия век. Кайзер преминава през четирите най-големи клубове на Рио - Фламенго, Флуминензе, Ботафого и Васко да Гама. Също така, Карлос е бил част от тимовете на Бангу, Америка и на още много други.

Въпреки това, през цялото време той стриктно следва своя принцип да НЕ играе футбол.

"Исках да съм част от отбора, да съм между другите играчи", споделя Кайзер. "Не исках да играя. Ако някой желае да ме види на терена, това си е негов проблем. Дори Иисус Христос не е успял да угоди на всички, нали?"

Историята на Карлос Кайзер е толкова впечатляваща, че през 2015 година британска компания купува правата, за да снима подробен документален филм. В него са включени интервюта с легенди на бразилския футбол като Карлос Алберто, Зико, Жуниор, Бебето и Ренато Гаучо. Разбира се, не е нужно дори да споменаваме за продължителните и обстойни разговори със самия Кайзер. Неговата памет е малко селективна и няма как да отречем за наличието на елемента "фантазия" в историята на нашия герой. Колкото по-надълбоко човек се впуска в разследването обаче, толкова по-очевидно ясно става едно: огромна част от тези неща, наистина са се случили.

Пиян Картоф

Кайзер бе най-смелият и пробивен тип в региона на плажа Копакабана. Неговият най-важен номер бе да се сприятелява с важните хора. Карлос започваше да поддържа контакти със силните личности във всеки клуб, показвайки им своето впечатляващо CV. Ако е в настроение, той отива при журналисти, играчи или направо при собственика. Изгражда си мрежа от лъжи, толкова изкусна, че в крайна сметка никой не помни кой е бил човекът, препоръчал Карлос Кайзер на дадения клуб.

В онези дни, преди да има интернет, никой не е застрахован от подобни измами. Дори тези, които са били склонни да направят проверка, са били почти напълно безпомощни. А и, честно казано, Рио никога не се е славил с подозрителността на своите жители.

"Животът е маркетинг", отсича Кайзер, докато разказва историята си с такава заразителна убеденост, която е лесно да те привлече към неговата кауза.

Бебето, бразилският национал, станал световен шампион през 1994 година, казва:

"Карлос говореше толкова добре, че ако му позволиш да си отвори устата, това е. Той ще те омагьоса. Невъзможно е да устоиш. Край".

В първото тренировъчно занимание за новия си тим, обикновено, Карлос получава мускулна травма, която го вади от строя за неопределено време. Докато тече този период, Кайзер се размотава наоколо и се превръща в неофициален морален специалист:

 

"Той създаваше весело, щастливо и спокойно настроение в отбора", споделя Алешандре Торрес, бивш бразилски национал и син на Карлос Алберто.

"Кайзер разказваше истории, които ни караха да мечтаем. Мисля, че това бе основната причина всички толкова да го харесват".

Случвало се е няколко пъти героят на нашата история и да тренира. Отваряло се е място за него. Бедата е, че това място винаги е възможно най-далеч от действието. На теория, Кайзер е централен нападател. На практика, той всъщност е "фалшива" деветка.

Шефовете на един от клубовете му се вбесяват толкова много от неизлечимите контузии на Кайзер, че го дават в ръцете на вещерски доктор. Карлос се справя със ситуацията, като безцеремонно казва на лекаря, че има болести, които и "черната магия" не може да излекува. След това му показва вратата.

Кайзер е готов на всичко, за да избегне участието си във футболен мач. Плаща на юноши да му влизат здраво по време на тренировка, за да може да симулира, че е получил травма. Дава пари на фенове, за да пеят неговото име по време на мач, когато собственикът е на стадиона.

Бабата на Кайзер умира няколко пъти, за да може той да не се изправи очи в очи със своя най-голям враг - футбола.

Героят на нашия разказ споделя, че всъщност има някакъв талант на футболист, но е избрал да не го използва. Тази теза е потвърдена от някои от личностите, интервюирани за документалния филм. Един от тях е Жаир Перейра, бивш треньор на Атлетико Мадрид, специалист, който е спечелил повече от 20 трофея в кариерата си. Въпреки това, по-голямата част от хората, познаващи Кайзер, се заливат от смях, когато чуят за "таланта" му.

В Бразилия, традиционно, преди началото на тренировъчно занимание, футболистите играят на "Пиян Картоф".

"Кайзер не знаеше къде се намира", казва Бебето. "Подтичваше оттук-оттам. Потеше се доста. И, обикновено, беше направо скапан, още преди да е започнала самата тренировка". Веднъж просто му казахме: "Махай се, Кайзер! Иначе, най-вероятно ще те убием!"

Най-опасната и най-известната измама на Карлос Кайзер е свързана с отбора на Бангу, малък клуб от Зона Запад и място, носещо славата на домакин на първия футболен мач, игран на територията на Бразилия. През 1985 година футболистите на Бангу са на едни дузпи разстояние от това да спечелят "Кампеонато Кариока". Постижение, което щеше да бъде доста високо оценено дори "по скалата на Лестър".

По това време клубът е притежаван от Кастор де Андраде, главният "bichiero" (човек, който се занимава с черно тото и нелегален хазарт) в Бразилия. Описват го като най-опасния човек в страната. Интересен детайл е, че Андраде е добър приятел с президента на ФИФА по онова време - Жоао Хавеланж. Кастор не е някой, с когото е добре да се шегуваш, още повече да се опиташ да мамиш.

 

След един мач той преследва съдията по целия терен заради малък спор около това как реферът е интерпретирал правилата на футболната игра. Докато тече преследването, от панталона на боса стърчи пистолет.

Кастор подписва с Кайзер, а местният вестник излиза със заглавие: "БАНГУ ИМА СВОЯ КРАЛ".

Заглавието става емблематично, при това не само защото Карлос Кайзер не спира да го показва на всеки, когото познава. Когато се присъединява към новия си тим, той отново е преследван от кошмара на "изненадващите" контузии. Шефът, Кастор, обаче, въпреки това, го обича. Карлос е харизматичен, чаровен и постоянно е заобиколен от красиви жени. Босът толкова много се кефи на Кайзер, че дори иска да го види как се подиграва с противниковите защитници на терена. Един уикенд, Карлос се възстановява от травмата си в бар "Калигула". Към 4 часа сутринта, мълвата за възстановителните процедури на "Краля" стига до ушите на шефа. Той нарежда на треньора да вземе перлата на отбора в групата за предстоящия мач, който стартира след няколко часа. Карлос се паникьосва, но наставникът го успокоява, казвайки, че няма намерение да го пуска в игра.

Началото на двубоя е ужасяващо за Бангу. Още в самото начало им забиват два гола. Кастор, който е на трибуните, се вбесява и нарежда на треньора по уокитоки: "Пускай звездното ни попълнение в игра!"

В следващите минути Кайзер обмисля вариантите, които стоят пред него: Първият е да влезе в игра. Това е равносилно на смъртна присъда. Вторият вариант е да не се подчини на своя шеф. И това е равносилно на сигурна смърт.

 

Затова Кайзер импровизира. Докато загрява, той чува как противников фен го псува, казвайки му, че е "дългокос пе..л". Карлос не се замисля, а скача и започва да се бие със запалянкото. Естествено, реферът му показва червен картон. Мачът за "Краля на Бангу" завършва още преди да е започнал.

 

След последния съдийски сигнал Карлос е привикан в офиса на собственика.

 

"Господ отне и двамата ми родители, но беше така добър да ме дари с втори баща. А онзи помияр нарече баща ми "измамник". Причерня ми пред очите и му скочих", споделя Карлос Кайзер на своя началник.

"Знам, че съм виновен. Но не се притеснявай за мен. Другата седмица изтича договорът ми и знам, че нямам място в този клуб", допълва "фалшивата деветка".

Кастор взима решение...да възнагради "сина си" с нов договор и по-висока заплата. В този ден Кайзер се доверява на инстинктите си и те не го подвеждат. В неговия свят няма планове за утре. Всъщност, няма планове и за "по-късно днес". Животът му е една безкрайна измама, планирана като серия от по-малки мошеничества. И затова толкова много хора го обичат.

Добрата "171-ца"

В Бразилия 171 е членът от наказателния кодекс, свързан с измамите. Затова всеки престъпник, занимавал се с подобен бизнес, е наричан "171-ца". Почти всеки, който познава Карлос, ще ви каже, че Кайзер е добра "171-ца".

 

"Не знам някой, който да разкаже история, представяща Карлос Кайзер като човек, на когото не може да се вярва", казва Карлос Алберто, капитанът на световните шампиони Бразилия през 1970.

Ако говорим за ефективност, Карлос е велика "171-ца". Той е майстор на малките мошеничества. Забравя си портфейла, банкоматът глътва кредитната му карта. Така, той никога не трябва да си плаща сметките, когато се храни в поредния лъскав ресторант. А тъй като заговорихме за ядене. Диетата на Карлос е проста: когато трябва да качва килограми, той пирува. Когато от клуба му наредят да отслабне, той...пирува. В един случай той оставя с опулени погледи персонала на пицария, след като изяжда 70 (седемдесет) парчета от италианското кулинарно изкушение. Кайзер е откривателят на типа заведения: "свободни да ядем безплатно всичко, което си поискаме".

"Можеше да нямам пукната пара, но ако трябваше да изведа момиче на вечеря в най-скъпия ресторант в Рио, щях да го направя", казва Карлос Кайзер.

Ок, той  няма пари, но е ВИП. Алешандре Торес си спомня култов случай, свързан с баща му - Карлос Алберто и Кайзер. Легендарният капитан на Бразилия е питан от Добрата "171-ца" дали иска да прекара коледните и новогодишни празници в тузарския бразилски курорт Бузиос, еквивалент на френския Сен Тропе. Карлос Алберто е наясно, че дори той не е в състояние да си направи резервация за това място, броени дни преди празниците. Въпреки това обаче, Алберто решава да се довери на Кайзер. Десет минути по-късно "Фалшивата деветка" дава на своя приятел името на хотела и това на човека, с когото трябва да се свърже, когато пристигне на място. Карлос Алберто изживява вълшебни празници, забавлявайки се в скъпия курорт за цели пет дни.

Карнавалът

Рио е едно от най-разюзданите места в света. Най-очевидната манифестация на това е физическият акт на правенето на любов. Често връзката между секса и мизагонията е свързана с неприятната страна на неудобството.

"Целият ми живот се въртеше около секса", казва Карлос Кайзер. "Нямах други хобита. Ако отида в нощен клуб, ще прекарам 10 минути в разговор с някоя девойка, а след това си тръгваме. Закарвам я в първата свободна тоалетна, подавам й го веднъж, после напускам мястото."

"Това идва от начина, по който съм възпитан. Идвам от много бедно общество, бяха заобиколен от груби хора. Поради това, в ума ми беше загнездена идеята, че за да правиш секс, трябва да бъдеш мачо. Това не е период от биографията ми, от който изпитвам каквато и да е гордост", споделя Карлос Кайзер.

Той използва своя статус на звезда, за да омайва дамите. Понякога им показва видеокасета с головете, вкарани от негов съименник. Веднъж той самият едва не попада в една видеокасета, след като взима участие в порно прослушване. Карлос се явява, за да окаже подкрепа на свой братовчед, но прави толкова добро впечатление, че едва не му предлагат да вземе участие във филма.

 

Карлос изгражда имидж, имайки като модел за поведение своя идол и най-добър приятел, суперзвездата Ренато Гаучо.

Ренато е символът на последната златна епоха на бразилския клубен футбол. Времена, в които великите футболисти прекарват по-голямата част от кариерите си у дома. Тогава, когато професионализмът още не беше заразил играта.

 

 

Ренато, Кайзер и друг футболист с името Гаучо са неразделна компания по онова време. Често купонясват заедно с Ромарио, Едмундо и дори с Диего Марадона, който често посещава карнавала в Рио.

Ренато Гаучо е суперзвездата, която Европа така и не опозна. Висок, елегантен флангови футболист. Бебето го сравнява с Лионел Меси и Неймар. Звездният момент на Ренато можеше да е Мондиал 86, но треньорът Теле Сантана го изритва от лагера на отбора. Причината? Гаучо е част от група футболисти, хванати да се измъкват от базата на тима, за да ходят на парти в нощен бар.

Все пак, Ренато играе и за кратко в Европа. Той подписва с Рома. Но професионализмът и липсата на плажове убиват желанието му за футбол. До края на кариерата си той остава в Бразилия. Въпреки че отборът, спечелил Мондиал 94, е известен със своя консервативен стил на игра, по това време по бразилските терени все още господства философията "Jogo Bonito" (красива игра).

През 1995 година, по време на шампионата на Рио, тече публичен спор между Ренато, Ромарио и Тулио. Те се надпреварват за титлата "Крал на Рио". В крайна сметка признават, че Ренато е властелинът на града заради прочутия му гол, вкаран с корем, по време на финала на "Кампеонато Кариока" между неговия Флуминензе и Фламенго, където по онова време се подвизава Ромарио.

 

 

За короната има още един претендент. В днешно време Кайзер е на над 50 години и работи като фитнес инструктор на жени. Но Легендата за него е още жива.

"Онзи спор? Трима узурпатори се джавкаха. Опитаха се да изместят човек, който не може да бъде детрониран. Истинският крал на Рио беше Карлос Кайзер", отсича Алешандре Торес.

 

След всичко написано по-горе, можем ли изобщо да се усъмним в думите му?
 

Роб Смит, "Гардиън"