Вътрешният халф на ЦСКА Рубен Пинто се утвърди като основен играч след пристигането си под наем от Беленензес в края на август. Той даде интервю за „Тема Спорт”, в което говори за адаптацията си към българския футбол, партньорството с Петрус Бумал в средата на терена и как е бил разрешен проблемът с големия брой пропуски на отбора.

Рубен, как се чувстваш в България и как се адаптираш в ЦСКА?
- Мисля, че се адаптирам доста добре. Когато дойдох в клуба, всички играчи ме приеха като част от семейството. Това е най-важното нещо за всеки футболист - да се чувства у дома си.

Защо избра ЦСКА София през лятото, а не румънския шампион Астра, от който също имаше предложение?
- Така беше, но разговорът ми с Данаил Ганчев натежа. Той ме увери, че ЦСКА е страхотен проект и сега съм много щастлив да бъда част от този клуб. Трябва да върнем отбора в евро-турнирите - в Лига Европа или Шампионската лига. И това е моята задача - да помогна в изпълнението на тази цел.

Но ще играеш ли за ЦСКА в евротурнирите? През лятото дойде под наем от Беленензес. Наскоро към същия клуб пое Диого Виана. Дали вече не си изцяло собственост на ЦСКА?
- Нямам информация за това, честно казано. Доколкото знам, съм под наем, а в края на сезона ще видим какво ще се случи. Разбира се, че бих се радвал да остана. ЦСКА е най-големият клуб в България.

Какъв беше ключът към успеха срещу Черно море (2:0)?
- Първият официален мач след дълга пауза винаги е много труден, а играчите са в най-добрата си форма. Съперникът беше доста агресивен. Но ключът към нашата победа бе търпението. Трябваше да изчакваме правилния момент, в който да се защитаваме и в който да атакуваме. Мисля, че проведохме много силно второ полувреме и съвсем заслужено се поздравихме с победата.

А какъв е ключът към успеха срещу Берое тази събота?
- Разучаваме съперника в момента.

Важна, подобри ли се това при Стамен Белчев? И случва ли се да говори често индивидуално с вас, играчите?
- Да, а и играчите си говорим много помежду си. Когато един футболист сбърка на терена, друг е зад него и му пази гърба.

Защо се насочи към футбола? И има ли други спортисти в твоето семейство?
- Само баща ми е играл футбол, но не е бил професионалист. Но семейството ми винаги е било свързано с футбола, а и в Португалия всеки обича този спорт. Започнах да играя с татко като съвсем малко дете. Първият ми отбор беше Одивелас - от родния ми град, а след това отидох и в Бенфика. Бях там 12 години.

Защо обаче не успя да пробиеш? Нямаш мач за първия отбор...
- За младите футболисти беше доста трудно по мое време. Сега е по-лесно, но тогава бе почти невъзможно да получиш шанс.

Можеш ли да разкажеш каква е организацията в академията на Бенфика?
- Фантастично е. Предлагат се най-добрите условия. Инфраструктурата е отлична, хората там са като семейство, разполагаш с най-модерните приспособления за подготовка и възстановяване. За всеки футболист се полагат индивидуални грижи - има човек, който ти обръща внимание. Така е много по-лесно да даваш най-доброто от себе си.

Кое считаш, че е най-голямото ти постижение - мачовете ти в Лига Европа с Беленензес или тези с юношеските и младежките национални отбори на Португалия?
- Различно е, трудно е да се съпоставят. Лига Европа е отделна вселена. Там играхме срещу някои от най-добрите футболисти на континента (б.р. - в една група е с Фиорентина, Базел и Лех Познан). Атмосферата е страхотна. Играл съм и за националните отбори и там е по-различно. Всеки е на твоята възраст и атмосферата е приятна, но не може да се сравнява с евротурнирите, където е лудница. Но това е един от най-добрите пътища, по които един играч може да премине - от юношеските и младежките национални отбори през Лига Европа и накрая Шампионската лига.

Какви са целите ти?
- Просто искам да се наслаждавам на футбола. Ние, играчите, сме целунати от съдбата. Късметлии сме, защото не всеки има възможността да бъде част от този спорт. Трябва да ценим този шанс.