Днес се навършват 101 години от рождението на Атанас Динев. Роден на 10 януари 1916 г. в с. Мачуново, Гевгелийско (днес Република Македония).

Син на бежанци. От столичния „Сокол“ идва в Левски през 1940 г. и му служи вярно цели 12 сезона, чак до 1952 г. Играе в 135 шампионатни мача и още 32 за Купата на страната като неизменен десен защитник на „сините“ в онзи състав, наричан от привържениците му „железният тим“.

Между 1940 и 1950 г. Левски е 5 пъти шампион и 5 пъти носител на Купата (1942, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.). Така известният с прякора си Насо играч става защитникът на „сините“ с най-много трофеи до днес.

Амбициозната му и самопожертвувателна игра го превръща в очите на публиката в синоним на неизчерпаем левскарски дух.

През 1952 г. Атанас Динев завършва треньорска школа и през следващата година е едновременно помощник-треньор на Димитър Мутафчиев на първия тим на „сините“ и на юношеския му отбор. През 1953 г. и мъжкият, и юношеският тим са републикански първенци.

От 1955 г. той има ново амплоа - футболен съдия. И като съдия е винаги честен и достига званието „заслужил съдия“ и международен съдия на УЕФА. Едва през 1967 г., поради навършени 50 години, се разделя със съдийската свирка. През тези 12 години като съдия, за да не бъде упрекван в необективност, не е ръководил нито един мач на Левски.

Почива на 16 ноември 1996 г.

Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски се покланят пред паметта на Атанас Динев – Насо.