73 години се навършват на днешния 20 декември от героичната гибел на капитан Димитър Списаревски, отбеляза сайтът на Левски. "Сините" пуснаха специален материал посветен на летеца, който има мачове със "синия екип".

Ето и пълния текст на съобщението:

"Днес се навършват 73 години от героичната гибел на капитан Димитър Списаревски.

Димитър Списаревски е роден на 19-ти юли 1916 година в Добрич. През 1919 с Ньойския мирен договор родният му град е присъединен към Румъния. Патриотичното му семейство отказва да живее под флага на друга държава освен България и за това се местят в Лом. За кратко живеят и в Белоградчик, а през 1932 заживяват в София. Димитър е футболист на Левски София в периода 1933-1935.

След това завършва Националният военен университет „Васил Левски" и постъпва като пилот. Обучава се за една година и в Германия. През престоя си там си позволява да прояви голяма смелост ( или голяма лудост?)- да набие един нацистки офицер, позволил си да нарече българите туземци. Димитър Списаревски е убеден патриот, ненавиждащ комунистическите и всякакви безродници, въпреки, че като офицер от армията, той почти презира полицаите и заявява:“Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец!".

Идва и знаменитата дата- 20.12.1943. Капитан Списаревски е на смяна в летището в Божурище. Към София се е запътила американска ескадрила от 200 самолета с цел да срине столицата със земята. Срещу тях се изправя едва 36 самолета на родната авиация. На смелият капитан това е първият му боен полет. Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към един от противниковите бомбандировачи. С непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е прострелян от британски изтребители. Без патрони и с повреден самолет, той без колебание се насочва във водача на формацията.

Димитър се врязва в него и го разцепва на две. Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли. Единственият оцелял от този бомбандировач подофицер иска да се срещне с майката на българският капитан, и в знак на дълбоко уважение към нейния син, и предава всичките си ордени и медали.

ПФК Левски се покланя пред паметта на Димитър Списаревски!"