Ако се пусне анкета сред младите български футболисти, гарантирано ще се окаже, че 90% от тях мечтаят за трансфер в чужбина. 10% оставяме за онези, които са се примирили с реалностите. Ако пък един млад българин, който тренира от 10 г. в Италия, ви каже, че няма нищо против да играе в "А" група, ще си помислите, че или не е съвсем в ред, или просто не е особено добър.

Теодор Илиев е основен играч в сателитния отбор на Милан Ла Доминанте, който през последния сезон спечели регионалното първенство на Ломбардия. Роденият във Велико Търново нападател вкара 15 гола, които се оказаха решаващи за първото място. През юни тимът спечели турнир за юноши в Милано, а българинът стана голмайстор.

Вместо да си прекара ваканцията по дискотеките и плажовете в България, Теодор тренира здраво под ръководството на Красимир Безински. Нападателят, който на 5 септември ще навърши пълнолетие, поддържа форма и с юношите и дублиращия отбор на ЦСКА. За малко дори се разминава с възможността да играе за България на квалификацията в Габрово, но се оказва, че са изпуснати сроковете за картотекиране.

187-сантиметровият нападател напуска България, когато е едва на 7 години, заради майка си, която се занимавала с музика в Перуджа.

В 1-и клас се записва да тренира в сателитния отбор на Аталанта и изкарва там близо 3 г. Скаути забелязали Илиев и още няколко момчета и ги привлекли в официалната школа на Аталанта. Тя се намира на 60-70 км от Милано, където живее семейството на българина. Разстоянието обаче създава проблеми на момчето и то е принудено да се откаже. Съвсем скоро обаче се открива възможност да тренира в школата на Интер.

Там изкарва 1 година, но така и не успява да се адаптира.

"Може би бях прекалено малък. Изведнъж се оказах сам, нямах нужното самочувствие", признава търновецът. Родителите му го местят във Вила Санта, който пък е един от сателитните отбори на кръвния враг Милан.

Там Теодор си дава сметка, че ако иска да постигне нещо, на първо място трябва да се справи с ежедневните трудности. До 15-годишен тренира там и придобива основните умения във футбола. Във Вила Санта за първи път усеща страстта към футбола и решава да й се посвети.

Първият му сезон обаче е ужасен. Получава травма в коляното и не играе цяла година. След това започва да се налага в състава. В началото се подвизава като халф, но постепенно треньорите му го слагат по-напред в ролята на втори нападател, която и Теодор признава, че му пасва най-добре.

"Обичам да играя с лице към вратата. Черната работа я върши таранът, а аз чакам да се пребори и да ми подаде, за да стрелям към вратата", разяснява през смях младокът.

На 15 години се мести в друг сателитен отбор на Милан - Ла Доминанте, където е вече 3 години. Базата е на доста високо равнище. Школата разполага със 7 игрища, 3 от които изкуствени. Има спонсори, които инвестират сериозни средства, а футболистите редовно са наблюдавани от скаутите на Милан.

Българинът е в отбора за играчи, родени през 1989, 1990 и 1991 г., плюс трима по-големи, както разрешава правилникът. Теодор започва сезона предимно от резервната скамейка, и е титуляр в едва три мача. Постепенно обаче старши треньорът Франческо Натобуоно започва да му гласува все по-голямо доверие.

След края на сезона Илиев пристига в България и си дава съмсем малка почивка. Свързва се с помощника на Станимир Стоилов в националния и започва да тренира с него индивидуално. Идеята му е да бъде по-напред от съотборниците си, като започне подготовката в Италия. Освен това набляга и на математиката, която му куца малко, а това си е проблем, защото учи в математическа гимназия. Иначе казва, че по останалите предмети получава само високи оценки.

Според Безински Теодор има качества да играе в българската "А" група. Самият футболист още не е решил дали да се връща. Наясно е, че е най-добре да продължи в Италия въпреки жестоката конкуренция. Същевременно обаче очевидно няма нищо против да бележи голове у нас, стига да получи добра възможност за изява.

"Истината е, че аз си обичам България, макар от доста години да не живея тук. От друга страна, всички говорят, а и аз самият виждам, че нивото на футбола не е особено високо", искрен е нападателят.

Той почти не пропуска домакински мач на Милан. Треньорите ги водят на "Сан Сиро" и понякога подават топките на футболни божества като Роналдиньо, Кака и Бекъм. За последно ходили на мача с Ювентус, който всъщност е любимият италиански отбор на българина.

"По принцип си има специални места за нас на една от трибуните. Понякога обаче ни пускат и в помещенията за отборите и така си разменяме по някоя приказка с играчите. Любимите му футболисти на Милан са Пирло и Пато, но през миналия сезон най-много го впечатлил преотстъпеният от ЛА Галакси Бекъм. Идолът му обаче е Алесандро дел Пиеро и не може да си прости, че още не се е запознал с него. Гледал е страшно много негови мачове, а в стаята му висят няколко плаката с лика на нападателя.

Според Теодор италианците гледат малко надменно на българския футбол. Но познавали добре Димитър Бербатов, Мартин Петров и Валери Божинов, когото едва ли не приемали за свой.

"Истината е, че ако си добър, няма значение какъв си по народност. Стискам палци това да покажат нашите национали като излязат срещу италианците в световната квалификация", признава младият нападател.