Владислав Стоянов е сред най-интересните и приятни събеседници от българските национали. Вратарят ни, който направи геройски мач с Португалия, вече 3 дни не слиза от челните заглавия в българските и световните медии и съвсем заслужено получи огромни похвали. Въпреки умората, молбите за десетки разговори и натоварената програма стражът се съгласи да говори специално за "7 дни спорт". Уговорката ни бе за кратък разговор непосредствено след обяда на националите, но премина в доста по-дълги приказки, в които Стоянов засегна всичко, интересуващо публиката.

- Владо, ти осъзнаваш ли, че си голяма работа, светът говори за теб?

- Абе да ти кажа, чак голяма работа не съм (смее се). Нали това ми е работата и затова са ме сложили на вратата. Ща-не ща, трябва да спасявам каквото има. Може би все още не осъзнавам какво сме направили. Не бива обаче да летим в облаците нито сме станали световни шампиони, нито сме станали по-добри футболисти. Да, това е победа, но не можеш да си позволиш да живееш със спомена от нея. Знам, че направих много силен мач, но едва ли без помощта на моите колеги това щеше да се получи. Това е колективен спорт и моята работа зависи от представянето на тези пред мен. Поздравявам момчетата, че до последно не се предадохме и си помагахме на терена.

- Макар и банално, но как се чувстваш сега, вече мина доста време от мача?

- Усещането е много приятно, трудно се описва. Не само аз и момчетата, но и българският фен беше зажаднял за такава победа. Виждам, че хората наистина се радват и имаха нужда националният отбор да им поднесе такъв подарък. Много хора ми звъняха, радваха се с мен, това е най-хубавото - хората успяха отново да си върнат хубавите спомени свързани с националния отбор.

- Ти си основен герой в социалните мрежи, чете ли какво се пише там?

- (смее се) Имах възможност да погледна. Наистина хората са се постарали с колажи и много оригинални шеги с мен и Кристиано. Определено ме радва и ми е смешно. Освен това ми е интересно да ги чета, все пак не се случва всеки ден да постигнеш такава победа. Като гледам, и хората са доста оригинални в хумора си, въобще много е приятно едно такова чувство.

- На клубно ниво имаш страхотни мачове, най-накрая обаче имаш и голям мач за националния.

- Мисля, че и друг път съм имал добри изяви, но май са само в контроли. Това пак е контрола, но е съвсем различно да пазиш срещу Португалия, не съм имал възможност да играя срещу отбор от този ранг. Още по-щастлив съм, че помогнах на нашия тим да победи. По принцип истинското мерило е националният отбор няма какво да се лъжем. Разликата е огромна от клубно до национално ниво, затова съм щастлив, че най-накрая се проявих и с националния герб на гърдите ми.

- Какво ти минава през главата, когато правиш някакво спасяване?

- В дадения момент нищо, просто продължавам концентриран в мача. Изобщо не се замислям какво става, това ми е работата и съм длъжен да вадя топката. Реално погледнато, чак след мача седнах и се замислих какво стана, за мен най-доброто ми спасяване е във 2-рата минута, когато Нани изскочи срещу мен. Тогава даже не разбрах как го хванах, но за мен това ми е най-доброто спасяване за целия мач.

- Коментирахме си с треньора на вратарите Любо Шейтанов, че рядко се вижда един играч да е перфектен, това постижимо ли е?

- Особено на нашия пост това няма как да се случи. Може да имаш и страхотен ден, но ще пуснеш едно положение и ще влезе гол. Аз след мача се замислих, че нямах някаква грешка, което се получава много рядко. Щастлив съм, че направих такъв мач точно за националния отбор. На клубно ниво имам подобни срещи, не точно същите.

- Камерите уловиха страхотен момент, когато казваш: "Е, ся си е*а майката", какво изразяваше тази реакция?

- Стана ми адски смешно, като видях в Интернет, че се е появило това видео. Знаете, че съм играл срещу Кристиано Роналдо и много добре знам как той изпълнява фаулове, когато свириха това нарушение, бях сигурен, че той ще бие. Реакцията ми беше към Ивелин Попов, казах: "Попе, сега си...майката", той обаче ми отвърна: "Спокойно, бе, хващаш я". Радвам се, че беше прав. Тръгнах малко по-рано, протегнах ръката и я извадих. Мачът беше напрегнат и имаше доста работа, което пък ме държеше постоянно концентриран.

- С Ивелин Попов ли си коментирате най-много преди мачове?

- Да, може би с Попето говорим най-много, разбира се, изключвам Любо Шейтанов (б.а. - треньорът на вратарите). Също и с Божката Митрев си говорим.

- Вашият пост е по-специфичен, винаги се подкрепяте.

- Да, така е, вратарите са малко по-особени от всички други футболисти. С Божката дори сме в една стая на тези лагери, близки сме и се подкрепяме. Но все пак сме в националния отбор, вярно е, че играе един, но всички други са с него, тук сме да дадем най-доброто от себе си за България. За мен най-важното е, че имаше колектив и много здрава група, точно това се видя на мача в петък с португалците. Дори с Ивелин Попов после си говорихме, че ако в предни години, когато някой направи грешка, 5 човека стоят отстрани и го псуват, без да му помагат. Онзи ден обаче беше различно, един правеше грешка, четирима тичаха да му помагат, а другите го окуражаваха. Това е радващо и това е пътят за едно по-светло бъдеще към националния отбор.

- А какво се промени, за да няма псувни?

- Може би ние станахме по-големи, решихме, че така доникъде няма да стигнем. Може би обаче най-голямата заслуга за това е на треньора. Ивайло Петев ни даде спокойствие, определено и той допринесе, за да играем по-добре, за да сме колектив, а не всеки да дърпа към себе си. Неслучайно преди няколко дни Ивелин каза, че сме отбор без звезди, а със силен колектив. Ние нямаме Кристиано и си го знаем, затова единственият начин да бием е като се подкрепяме. Смятам, че в петък в Португалия не показахме блестящ футбол, но пък се борихме и показахме, че искаме победата. В Лудогорец е друго - там имаме много добри индивидуалности, които могат да решат всеки мач. В националния залагаме на колектив, особено с такива съперници, които имаме за световните квалификации, е важно добрата атмосфера да се запази. Надявам се да няма сърдити и да няма караници, ако съумеем да го направим, то съм сигурен, че ще имаме успехи.

- Не закъсняха обаче и критиките от специалисти, дори след тази победа. Защо?

- Защото такъв ни е манталитетът. Ние сме си такива хора, в България всички разбират от футбол и политика и това не е тайна. Винаги има някакви коментари. Даже на мен ми беше смешно, защото един казва едно, другият - съвсем друго. Освен това винаги се интересуваме кой е повикан и защо, винаги има сърдити. Аз обаче си мисля, че дори вие, медиите, трябва да дадете малко спокойствие на този национален отбор. Това не са критики, а е моето мнение. Нека дадат шанс на треньора. Петев много добре знае как да си върши работата но е важно да има нормална и спокойна обстановка. Разбира се, че се чакат резултати от него, но за мен не е нужно да се вкарва излишно напрежение, с очаквания, коментари и т.н.

- Имаш стотици мачове, още ли тръпката преди всеки един е същата?

- Тръпка винаги има и ще има, независимо дали играя срещу Пирин и Монтана, или Португалия. Разбира се, по-различно е в големите отбори, но пък мачът си е мач. Ритуали нямам, не правя нищо по-специално, просто се концентрирам. Не мисля много за мачовете преди тях, от опит знам, че ако го правиш дълго преди мач, се получава пренавиване.

- А с кого говориш най-много преди мач?

- С жена ми постоянно се чуваме, но не коментираме какво ме чака. Обикновено си говорим наши си неща. Иначе се чувам с приятели, те ми желаят успех. Вече имах възможност да обясня, че преди мача се чухме с Иван Чворович, той ми е много близък, радвам се, че ми помогна и за дузпата на Роналдо.

- Имаш ли идея колко хора ти звъняха след мача?

- Имах късмет, че беше доста късно след края на мача, така че телефонът ми не "гръмна". Иначе като се върнах в съблекалнята, си включих телефона и имах доста съобщения и неприети обаждания. Първо с мен обаче се свърза жена ми, тя първа ми се обади и ми честити.

- Много хора казват, че мъжът се променя, когато създаде семейство, така ли е?

- Без съмнение, аз пораснах. Малко или много уляга един мъж, когато вече има семейство. Смятам, че съм доста по-улегнал, отколкото преди. Вече мислиш за други хора, не само за себе си, затова има промяна.

- А малката Вики теб с какво те промени?

- Това е най-щастливото събитие в живота ми, раждането на малката. Преди това не съм си мислил колко щастлив може да бъде един човек. Вече наистина съм по-отговорен, първата ми мисъл е свързана с жена ми и дъщеря ми.

- Спомена за многобройните обаждания, сега сигурно всеки иска да е приятел на Владо Стоянов?

- О, в това не можеш да се съмняваш. Свикнал съм, че когато си на върха, всеки ти е приятел и те тупа по рамото. Хората са едни и същи, приел съм го много отдавна. Аз обаче много добре знам кои са ми приятелите, на кого мога да разчитам. Да, приемам поздравления в момента, но не забравям кой е бил до мен, когато ми е било най-тежко. Включително и през този сезон имах доста трудности, така че тогава си пролича кой беше до мен. Смея да твърдя, че имам доста приятели, и то качествени.

- Това ли е негативната страна на футбола?

- Да, определено. Футболът дава много, но и много взима. Когато си горе, всички са до теб, а когато си долу, никой дори не се сеща за теб, не те познава. Това обаче ни е професията и колкото по-рано го разбереш, толкова по-лесно.

- Има ли истински приятелства във футбола?

- Да, наистина има истинско приятелство. Аз имам добри приятели тук, в националния отбор, имам и колеги, с които сме играли и сме си близки. В това отношение не мога да се оплача.