Заедно с Рембранд и Ван Гог той е една от най-известните холандски личности на всички времена.

Проучване доказа, че над два милиарда души знаят името на Йохан Кройф, един нидерландски "творец", който се роди на 25 април 1947 година в Амстердам и си отиде днес на 24 март 2016 година в Барселона.

Феномен като играч и като треньор, футболът беше неговият живот още от ранните му години с Аякс и Холандия до кулминацията му в Барселона. Човек, обичан от мнозина, все още не съвсем разбран, заради различното си мислене и поведение. Точно това държание го приближи толкова близо до феновете му – хората, които го аплодираха, обожаваха и никога не го предадоха, защото обикновените хора разбираха, че Хендрик Йоханнес Кройф винаги е бил близък до мисленето на обикновения запалянко.

Като играч и треньор забавлението винаги е било приоритет на Кройф. И въпреки, противоречивото му поведение на моменти, което е карало не един и двама експерти да се държат за главата, Кройф винаги е твърдял, че знае какво прави. „Независимо дали съм играл или съм тренирал, винаги съм искал хората да говорят и да мислят за футбол. Затова давам история не само на клуба, но и на феновете – нещо, за което винаги да говорят и да мислят. Положително или отрицателно, това няма значение. Хората говорят за футбола и как той трябва да се играе. Любимата тема на всички е футбол”, казваше самият Кройф.

Наставникът му в Аякс, легендарният Ринус Михелс, веднъж нарече Кройф „слабичко момче”, което порасна на ръст на терена, заедно с няколко други футболисти в историята. Кройф беше лидер на известния тогава тим на Аякс, който Микелс започна да изгражда в края на 60-те години на 20 век. Отбор, който роди „тоталния футбол” и спечели шест титли в холандското първенство, както и три в Европа в периода 1971-73 година. После Михелс и Кройф са заедно в Барселона, където през 1974 година стигат до първата титла на каталунците от 14 години насам, същата година двамата „оркестрират” в националния тим на Холандия, където стигат до финал на Световното първенство, но го губят от Западна Германия. Отново в този период Кройф печели и третата си Златна топка.

След това атакуващият халф играе в Северна Америка, после в испанския Леванте, преди да се върне у дома и да спечели два пъти шампионска титла с Аякс и Фейенорд. Като тотал той има 704 мача за различни клубове, в които е отбелязал 392 гола, като 266 от тях са за Аякс. За Холандия той бележи 33 попадения за 48 мача.

Философията на Кройф и като играч, и като треньор, винаги е била да вкарва голове. Докато футболът на международно ниво се превръщаше във все по-защитен, Кройф точно обратното налагаше системата с трима нападатели, включвайки две чисти крила.

Докато критиците обвиняваха Кройф, че води отборите си към самоубийство, играчите му се наслаждаваха на майсторската си визия, защото атаката на Кройф даваше видими резултати. За пример, през 1987 година Аякс станаха най-младите европейски клубни шампиони. С Барселона той покори Испания и Европа, като им донесе първия европейски успех.

След като напусна поста си в Барса през 1996 година, животът на Кройф пое в друга посока, когато той основа фондация „Йохан Кройф” и Институт за спортни науки „Йохан Кройф” с филиали в Холандия, Испания, Швеция, Мексико и Перу. Институтът разработи училищна система за спортисти, които искат и да се образоват по време на професионалната си кариера. С фондацията си Кройф разработи над 100 проекта за деца в неравностойно положение и бедност, като чрез футбола им помогна да подобрят качеството си на живот. Едно от фундаменталните инициативи на Кройф е представянето на уличния футбол. Според самия Кройф „да риташ на улицата винаги ще си остане най-истинският футбол”. Кой би оспорил думите на човек, чийто стил на игра е мечта сам по себе си? Спортът му е задължен!