Нравствената чистота не е откритие на никоя личност, нация или епоха. Тя се наслагва пласт върху пласт в сърцевината на националния характер. Покълва и събужда непреодолими инстинкти и стремления, за да може отведнъж да стане живо отличие на един символ. У нас този символ носи името Васил Левски.
Еманация на духовността, човешки лик, обагрил битието си със себеотрицание и саможертва, доведени до предела на съвършенството. Без тях Левски щеше да бъде личност, не и явление, водач, не и Апостол, щеше да буди уважение, никога вечен поклон, щеше да стои добре в рамката на времето, но нямаше да прекрачи извън нея. Щеше да бъде символ на миналото, а не горд син на бъдещо по-съвършено време.
И днес делото на Левски остава незавършено и едва ли някога ще бъде завършено, защото мярката която кодира във времето – своето нравствено съвършенство, посегнем ли да я подирим всички, ще бъде неприложима. Тя е извън природното, тя сякаш застава и над законите на битието. Но въпреки тази необичайна отлика, той всъщност е наш съвременник и още повече бъдещник (бел.ред. по Митко Яворски, „Книга за Левски”, 1987).
В неговата величава смиреност и днес се препъват недостатъците на националното ни съществуване. Героичен е целият му живот. Обикновен и възвисен, незабележим и величав, тих и могъщ.
България без скромните му, но неотменно самоотвержени стъпки щеше да бъде по-малка, по-слабо годна за големи дела. И както и различно да са се проектирали всички следващи върхове на революционната и духовната ни бунтовност, те имат неотменна връзка с най-непреходното явление в българската история – Васил Левски.
За нас в ПФК Левски Апостола е явление, непреходно за времето. Той е в душите ни. Води ни, коригира ни, кара ни да сме отговорни към идеалите, обективизма и реализма му. Симбиоза на мисъл и действие, които превърнахме в наше знаме преди столетие, превръщайки Васил Левски в патрон на нашия клуб.
"Левски" ще го кръстим!”. С този възглас през 1914 година Борислав Василев-Боркиша и неговите сподвижници слагат началото на „синия” тим, за да го орисат и задължат да пази ценностите и посланията на Апостола.
От тогава до днес Васил Левски непрекъснато занимава съзнанието, възбужда интереса, кара духа да е неспокоен и да преследва мечтанието за онази „чиста и свята република”, която и днес носим в сърцето и ума си.
)
,fit(968:545))
,fit(968:545))
)
,fit(968:545))
,fit(968:545))
За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!
РегистрацияКоментари
19.02.2016 09:33
Поклон пред най-големия, най-великия БЪЛГАРИН, живял някога! Винаги ще си жив в сърцата ни,Апостоле!
18.02.2016 18:28
поклон апостоле...България скърби за тебе!!!
18.02.2016 17:57
Роди се и поведе ни в борба! Обесен бе, но нивга не умря!
Вечна памет Апостоле!!!
18.02.2016 17:56
Докато четях тези редове, сърцето ми се напълни с гордост ( може би заради емоциите, които изпитах, защото до сега гледах кадри от погребението на големия Трифон). Четях и се радвах, че и в нашата малка държава са се раждали и живяли такива хора. Последните 3 абзаца от статията ме потресоха и особено "за да го орисат и задължат да пази ценностите и посланията на Апостола." Нима трябва да свързваме Апостола с един спортен клуб? Това не е ли нелепо ? Трябва ли когато си левскар да си повече българин ? Съжалявам, но това не е така. За мен, като горд българин, е обидно да се използват имената на велики българи като Левски и Ботев за олицетворение на спортни клубове. Аз съм против това, още повече, че разни идиоти си мислят, че когато сложат синия или черно-жълтия шал са по-близо до тези величия. Това не е вярно ! Та нали самият Васил Иванов Кунчев е преследвал идеала си за "чиста и свята република". Нима това е начина ? Не, не и според мен. Вечна памет и поклон пред тебе, Апостоле.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.