Запомняме го с делата му, с хумора, с голямото сърце. Един голям българин. Така ще остане на всички българи в сърцата и съзнанието", сподели бившият съотборник и близък приятел на Трифон Иванов - Бончо Генчев преди погребението на легендарния български защитник във Велико Търново днес.

Туньо, който бе сред основните футболисти в отбора, достигнал до 4-то място в света през 1994 година, почина в събота сутринта от масивен инфаркт на едва 50 години.
"Голяма личност, хит, лидер, невероятни човешки качества, голям българин. Той наистина милееше за българския футбол, за търновски футбол, за всичко, което ставаше около спорта. По негов начин обаче. Винаги, когато седнем някъде, казваше: "Ще доживеем ли да се случи нещо по-позитивно, по-хубаво във футбола. Нямам вече търпение, омръзна ми да ги гледам с тези татуировки", каза Генчев.

"Всичко се опитваше да го прехвърли в зоната на хумора и на забавата. Дори след някой неблагополучен мач на българския национален отбор все го прехвърляше на майтап – спънал се, не могъл да уцели топката, дузпата я бил еди-как си. Това говори, че много силен човек, в крайна сметка да обърнеш всичко в зоната на майтапа и да намериш начина да подредиш изречението е силна черта в един човек", допълни бившият съотборник на Туньо.

"Същевременно в себе си той носи голямо сърце, всичко даваше в името да се случи успеха, да стигнем до върха, да победим. При нас в спорта има една-единствена задача – трябва да излезеш и да победиш. Той излизаше на терена с мисълта, че трябва да бъде победител и това вдъхваше вяра, увереност и сигурност, че ние можем да го направим. То е хубаво да го кажеш, но важното дали можеш да го направиш. Той излизаше и го правеше по начин, който показваше на всичките."

"Запомняме го с делата му, с хумора, с голямото сърце. Един голям българин. Така ще остане на всички българи в сърцата и съзнанието", завърши Генчев.