"Най-скъпият спомен в моята кариера", така определи олимпийската си титла в тройния скок от игрите в Сидни - Тереза Маринова.

На специална пресконференция, петнадесет години след Олимпиадата през 2000-та година, някои от големите спортни герои на България разкриха спомените си от надпреварата. В Австралия българите спечелиха 13 медала, от които 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови. Освен Маринова на пресконференцията присъстваха още олимпийските шампиони Армен Назарян и Мария Гроздева, както и вицешампионите Румяна Нейкова и Серафим Бързаков. "Тъй като това останаха единствените Олимпийски игри, на които участвах, естествено за мен това е може би най-скъпият спомен в цялата ми кариера, от всички титли и отличия, които успях да спечеля. Естествено олимпийската титла е най-ценното нещо за всеки един спортист. За мен беше още по-ценна, тъй като я спечелих след изключително трудна и тежка година - завърнах се след две операции и много хора въобще не вярваха, че ще се върна на пистата. А да не говорим за това да стана олимпийска шампионка. Спомням си, че в момента, в който спечелих медала - въобще не осъзнах какво се е случило. Много по-късно започнах да осъзнавам какво всъщност съм направила и колко много означава тази титла не само за мен, но и за хората около мен и въобще за цяла България. Разбрах го, когато се върнах тук на летището", заяви Маринова.

"За мое най-голямо съжаление - в момента атлетиката не е спортът, който може да се похвали с това, че материалните бази са се подобрили. При всички положения ние продължаваме да страдаме от това, че нашите атлети губят на практика един цял сезон - зимния, тъй като все още нямаме достатъчно добра зала. Знаете, че зала "Фестивална" - вече трета или четвърта година не работи. И когато естествено пропуснеш или се подготвяш в лоши условия - естествено не можеш да очакваш и толкова добри резултати. Но също така не смятам, че това е най-главният проблем. Не смятам, че всички ние тук сме се готвили при по-различни условия от тези, които са сега. И въпреки всичко сме успели. За мен лично, разговаряйки напоследък с младите атлети, като че ли те губят твърде рано мотивация. И може би точно това е проблемът. Постоянното повтаряне, че няма бази, че няма пари в спорта, че няма това или онова. Ами нека започнем да казваме и да повтаряме - какво имаме! Нека ние да разкрием при какви условия сме се готвили и какви пари сме получавали, за да може тези млади спортисти да разберат, че в крайна сметка ако ти самият не се напънеш, ако не си на ръба - никога няма да бъдеш от най-добрите. И когато вече отидеш към тях, със сигурност условията за теб ще бъдат много по-различни. Тогава ще имаш правото и претенциите да се подготвяш, където пожелаеш. И мисля, че това ще може да ти бъде подсигурено. Това е моето мнение. Смятам, че първо самите спортисти трябва да започнат да вярват в себе си и трябва да започнат да искат да са шампиони. Защото за мен най-важното е да искаш да бъдеш шампион и да си готов всеки ден да го отстояваш. Иначе колкото и пари да ти изсипят - най-лесният пример във футбола. Всички знаем колко пари се дават там, но имаме ли България футбол, ами няма", завърши олимпийската шампионка от Сидни.