Без абсолютно никаква изненада вратарят на Лудогорец и страж на националния ни отбор Владислав Стоянов записа името си сред тези на най-големите звезди у нас, получили наградата Футболист №1 на България за годината.

Стоянов е горд от признанието към неговия труд, но и приема с готовност заложеното в него предизвикателство да продължи нагоре и да се доказва още повече на терена. В момента обаче той с нетърпение очаква да заеме най-важния житейски пост, като стане баща за пример само след малко повече от два месеца. Топиграчът сподели пред "168 часа" колко тежка е всъщност отговорността на вратаря, какво означава да спасиш дузпа от световния №1 във футбола, как понякога се стискат палци отстрани, за срещата с любимата жена и колко важна за него е честността в човешките взаимоотношения.

- Владо, поздравления за най-престижното отличие във футбола, което ти беше връчено тази година. Специален ли е този приз за теб?
- Благодаря. Естествено, че е специален, защото не се раздава всеки ден и на всеки. Носителите на тази награда преди мен са футболисти, които са записали със златни букви имената си във футболната ни история. Смятам, че е голямо признание към мен и моите способности.

- Много футболисти смятат, че тази награда може да донесе лош късмет на своите получатели.  -Ти суеверен ли си и имаш ли подобни опасения?
- Не. Изобщо не съм суеверен и не смятам, че има от какво да се притеснявам. Подобен приз по-скоро задължава човек да не отстъпва от нивото, до което е стигнал, и възможностите си, които е разкрил. Трябва да се доказвам все повече оттук насетне.

- Съществува ли завист във футбола у нас и изпитвал ли си такава на гърба си?
- Не мога да кажа, че съм усещал завист от околните. Много хора ме поздравиха и наистина искрено се радваха на моя успех. Естествено, че винаги има и такива личности, които изпитват по-особени емоции към чуждите успехи, но подобни хора се срещат във всякакви сфери, а не само във футбола. Не обръщам внимание и не се затормозявам с подобни усещания.

- Досега само един вратар е печелил "Златна топка". По-трудно ли е за един играч на този пост да изпъкне на терена?
- В световен мащаб вратарите не рядко са подценявани. Доскоро дори имаше една приказка: "Той не е футболист, а е вратар." През последните години обаче си пролича, че това е един от най-тежките постове на терена. Няма как да не сгрешиш и това да не остане незабелязано, защото ще означава гол в твоята врата.

- Ти как заигра на този пост и имало ли е вариант в кариерата ти да се изявиш в играта като нападател например?
- От дете това ми се отдаваше и обичах да го правя. Още пред блока, когато играехме, винаги заставах на врата. Така и до ден днешен се изявявам именно в тази роля. Бях в първи клас, когато заиграх сериозно.

- Кои бяха твоите кумири?
- Симпатизирах на Андреас Кьопке и Джанлуиджи Буфон като вратари.

- Кой е най-трудният ти мач, изигран до момента, от гледна точка на емоции и напрежение?
- Лесен мач няма. Най-лошите може би всъщност са тези срещи, в които за мен няма много напрежение. Така се губи концентрацията, която е задължително да е изострена
през всяка от 90-те минути. Само секунда да се разсееш и топката може да профучи покрай теб и така да се окажеш отговорен за загубата на срещата.

- Какво е усещането да спасиш дузпа от най-добрия и известен футболист в света?
- За мен това е просто работа. Не мога да кажа, че дузпата, която спасих от Роналдо, е по-важна отколкото тази, която преди години спасих от Ивелин Попов от Литекс например. Интересува ме всяко мое действие по време на играта,
което помага на отбора да спечели.

- Каза ли ти нещо Кристиано Роналдо след мача?
- Не сме говорили лично. Разбрах, че е изказал мнение, според което ни намира за много добър отбор и ни пожелава късмет.

- Провери ли колко вратари са спасявали негов наказателен удар?
- Не. Без значение е за мен.

Автор: Хортензия Маркова, в."168 часа"