Към края на футболния сезон 2001/02 група млади членове на Бригадата на мъчениците на Ал Акса прие журналист от лондонския в. "Сънди Таймс" в едно мазе в палестинската територия на ивицата Газа. Кандидатите за мъченическа смърт описвали как искат да умрат вместо да живеят като роби, и как мечтаели да чуят плача и на израелските майки. Изведнъж в помещението нахлул друг член на групата, изключително възбуден. "Манчестър Юнайтед 5, Уест Хям 3. Бекъм вкара два гола!", извикал той. Терористите започнали да празнуват, крещейки: "Аллах е велик!"

Една година по-късно президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес купи Дейвид Бекъм. Ако някой от членовете на онази група е останал жив, със сигурност е гледал по телевизията официалното представяне на Бекъм пред 8000 фенове в баскетболната зала на мадридския клуб. Перес привлече тогавашния капитан на националния отбор на Англия, защото бе добър играч, но и защото неговата личност предизвикваше почти набожна преданост и в най-затънтените места на планетата. Гениалността на Перес, отличаваща го от другите шефове на клубове в Европа, се състоеше в това, че той разбра по-добре от всеки друг как да превърне планетарната слава на Бекъм и религиозната страст, която предизвиква футболът, в невиждани дотогава купища пари. Това не го разбираше и Манчестър: клубът изчисли продажната цена на звездата си само въз основа на нейната стойност на терена.

При завръщането си като президент на Реал Мадрид, след като 3 г. ръководеше най-голямата испанска строителна фирма, Перес заложи на същата програма и на същата формула. Разликата обаче бе че този път Манчестър си бе научил урока. Новият Бекъм, кокошката, която снася златни яйца, е Кристиано Роналдо. Затова английският клуб сега поиска 3 пъти повече от Бекъм. Можеше да поиска и само двойно, ако Кристиано не беше далеч по-силен футболист. Както винаги, Перес отвърна подобаващо на това ново предизвикателство. Той нямаше желание да чака Кристиано да започне представленията си на терена, а тръгна да си връща част от инвестираните пари сега, два месеца преди началото на новия сезон, като разгърна невиждана досега медийна маркетингова кампания. Така представянето на португалската звезда миналия понеделник не бе в залата за баскетбол, а на стадион "Сантяго Бернабеу", и то пред 10-кратно повече зрители, отколкото когато Бекъм се появи публично с бялата фланелка. По време на криза се изискват и по-големи усилия, затова не бе достатъчно да се поканят само журналисти и да се остави те да се заемат с разпалването на емоциите. Този път Перес организира грандиозно шоу по всички правила. Сцената на терена на "Бернабеу" напомняше сцена от рокконцерт на Брус Спрингстийн или Майкъл Джексън. И това не бе случайно. Перес и неговият екип осъзнават, че футболът е част от шоубизнеса, на световната развлекателна индустрия, a Кристиано Роналдо е футболният Брад Пит.
Но футболът е и сериозна работа. И съвсем не е преувеличено да се каже, че той е голямата световна религия. 30% от населението по света се определя като християнско; 20% са мюсюлмани. Страстта към футбола обаче обгръща всички религии, раси, езици. Както написа Стивън Томкинс, автор на "Кратка история на християнството": "Ние изоставяме църквите заради футболните стадиони. Играчите са божествата; а трибуните - църковните скамейки. Футболът е новата религия."

Перес интуитивно осъзна това по-добре от останалите. И за да легитимира представянето на Кристиано пред футболните енориаши, церемонията обедини разгулната рокаджийска обстановка с тържествеността на папска меса. За да няма никакви съмнения, всичко започна с няколко думи на папския нунций в Испания, чието интервю пред тв канала на Реал Мадрид бе излъчено по уредбата на стадиона. Посланикът на Ватикана призна (и то с очевидна гордост) за приятелството си с Перес и дори спомена нещо за Господ. Но нямаше възможност да се задълбочи по темата, както може би искаше. Времето напредваше и интервюто бе прекъснато доста рязко, защото дойде мигът президентът на "Кралския клуб", застанал пред нещо като олтар, да вземе думата. С Алфредо ди Стефано и Еузебио, застанали зад него като кардинали от Ватикана, Перес започна да говори с библейски термини. "Малцина са избраниците", произнесе той, подобно на Йоан Кръстител, предвещаващ идването на Христос. Публиката крещеше: "Флорентино! Флорентино!", като признание, че истинският месия, големият баща на "мадридисмо", е нейният президент. Което не попречи стадионът да се обърне надолу с главата, когато най-сетне се появи Роналдо на терена - строен и красив, с бронзов тен, облечен в бяло: сякаш екранно въплъщение на Адонис или на Ахил, или на бог Аполон.

Дали Флорентино Перес не преоткрива отново футбола? Не, не самия спорт, който, по собствените му признания, е прекалено капризен, енигматичен, и който е невъзможно да бъде сведен до сигурни и победни формули. А футбола като търговия, като бизнес, като продукт за продажба. Неговият девиз отдавна се знае: най-скъпото излиза най-евтино. Отвъд споровете за морала във футбола, истината, която Перес осъзна преди останалите, е, че на света не съществува нито един друг феномен, който да оказва по-силно привличане и омайване от футбола, по думите на английския писател Дейвид Уинър. "С всеки изминал ден се откроява една ясна тенденция - казва Уинър. - Футболът запълва културната празнота, която остави религията."

Разликата е, че никой не знае с научна сигурност дали има награда за благочестивите след смъртта, докато във футбола резултатите се научават на мига, и то на планетата Земя. Големите надежди (ключов термин в речника на Флорентино) сред феновете на Реал Мадрид днес се дължат до голяма степен и на огромното разочарование, изпитано миналия сезон, когато вечният съперник Барселона не само спечели всички титли с чудесна игра, но и победи Мадрид, като оскверни терена на "Бернабеу" със смазващото 6:2. Ако се върнем към метафората от киното, то сценаристът на Барселона действа с елегантна интелигентност, а изключително талантливите му актьори не са успели или не са пожелали да се превърнат в световни знаменитости. Те са футболните Ралф Файнс или Антъни Хопкинс. В замяна Реал Мадрид предлага филм, пълен с изключителни специални ефекти, с грандиозен музикален фон и актьори-суперзвезди с нарцистични наклонности (особено в случая с Кристиано Роналдо). Могат да бъдат сравнени с Брад Пит или Том Круз. Понякога по-евтиният филм носи повече триумфи, а суперпродукцията се проваля. Залогът на Перес е голям и с висок риск. Надеждите на публиката и на мадридската преса може бързо да преминат в разочарование и гняв. Но ако в предстоящия сезон сценарият на "Бернабеу" проработи, ако убийственият ритъм на Реал отчае останалите, всичката слава ще бъде за Флорентино Перес. За пророка, който промени света на футбола завинаги.