Авторитетният хърватски всекидневник "Слободна Далмация", който излиза в Сплит, помества обширно интервю с родения в Сплит защитник на ЦСКА Тончи Кукоч. Ето най-интересното от материала, написан на специфичния сплитски вариант на хърватския език:

Какъв тип е този Тончи Кукоч, новият "анфан терибъл" /ужасно дете - на френски, бел. на пр./ на хърватския футбол? Бившият хайдуковец имаше в кариерата си редица ходове, които караха обществеността да повдига вежди, а завърши годината в същия стил. На турнира по минифутбол "Четирите кафенета" се появи с фланелка, на която имаше нещо, което много приличаше на Хърватския футболен съюз /ХНС/, но вместо ХНС пишеше "Мафия". Ръководителите на ХНС "се разпознаха" на фланелката на Кукоч и започнаха дисциплинарна процедура срещу играча на ЦСКА.

- Какво мислиш, как ще ме накажат? Какво ще ми направят, ще ми забранят да играя за националния отбор? - посрещна ни Кукоч с въпрос. Все пак има чувства. Не е да не го интересува какво ще бъде наказанието. Под външността на твърд човек с анархистко поведение все пак се крие младеж с чувства. Поне на нас така ни се струва. . .

- Защо направи това? Трябваше ли да се покажеш с тази фланелка пред обществеността?

- Аз винаги говоря, каквото мисля. Исках да подкрепя своите приятели от Скакалац. Но, подчертавам, какво общо има този знак с емблемата на ХНС. Цветът не е същият, няма букви . . .

- Добре, но девет и половина от десет души мислят, че това е емблемата на ХНС?

- Какво мога да направя?

- От известно време говориш, че мястото ти е в националния отбор. Вярваш ли, но така - искрено, в това?

- Разбира се, че вярвам. Ако аз не вярвам, кой ще вярва?

- Но защо точно ти трябва да играеш в националния отбор?

- Аз съм звезда в България. Обожават ме, играя в голям клуб. Имам бързина, сила, издръжливост и качества за националния отбор.

- Нашият селекционер Нико Ковач нещо "не ти допада". Защо?

- Ако съм най-добрият ляв бек на Хърватия, а той цял сезон не ми дава шанс, значи нещо не струва.

- А трябваше ли да ти даде шанс?

- Нормално. Но той нито един път не дойде в България да ме гледа.

- Не само в отношенията си с ХНС си такъв, хайде да кажем - конфликтен. Имаше такива неща и в Хайдук и казваха, че си "бомба в главата"

- Аз не съм с бомба в главата, с бомба в главата са тези, които цял живот тренират футбол, а след това на 17-18 години се откажат. Тези, които нямат воля и сили да успеят и плюят по другите.

- Защо напусна Бреша?

- Тогавашният президент Джино Кориони ми предлагаше нов договор, но не влязохме в Серия "А", а мениджърът ми Педо Рачки ми каза, че ако искам да напредвам, трябва да играя в първа лига. Затова отидох в България.

- Там си добре приет?

- Да, "Червена армия" ме прие отлично от първия ден. Отлични запалянковци. Никога не сме играли пред по-малко от пет-шест хиляди зрители.

- Да, но целта ти не е да останеш в България. Какво искаш в кариерата си?

- Искам да играя в някое от Топ 5 на първенствата.

- Мислиш ли, че си достатъчно добър?

- Със сигурност. Имам още да се развивам. Сега съм на втората от четирите звезди - Кукоч показа своята татуировка на врата, където звездите представляват степените в неговото футболно развитие.

- А как виждаш своята кариера до края?

- Искам на 36 години да спечеля четири-пет милиона.

- Евро?

- А не, куни.

- И тогава какво ще правиш с толкова пари?

- Толкова ми трябват, за да не работя. Не мога да си представя да работя. Абе каква треньорска работа? Аз знам да играя с топка и това е всичко. Когато спра, не искам нищо да работя.

- И пет милиона ще са ти достатъчни?

- Да.

- За какво?

- Първо трябва да си купя кола.

- Каква?

- Каква? Ферари.

- Опа. . . Обичаш лукса. Имаш и Ролекс. Колко струваше?

- Осем хиляди и половина евро. Добре стана, струваше 12 хиляди, но с отстъпка.

- Добре, не обичаш да работиш, но твоите родители, майка ти Младенка и баща ти Давор работят?

- Да, кърваво работят, над 10 часа дневно. . . Аз не мога така.

- Спестяваш ли вече за Ферарито.

- Не, още не съм започнал.

- Споменава се, че отиваш в Динамо Киев?

- Педо Рачки се занимава с това, не знам нищо конкретно.

- В София не живееш сам?

- Не, с мен е и моето момиче Катарина.

- Колко време сте заедно?

- Шест години.

- Значи е сериозно. Кога ще бъде сватбата?

- Разбира се, че е сериозно. Кой друг би търпял толкова време тази луда глава. А сватбата - след две-три години.

Ето, Кукоч е всичко само не и обикновен тип. Дори не е и обикновен футболист. С него няма "по средата", или го обичаш, или мразиш.