Старши треньорът на ЦСКА Любослав Пенев даде интервю пред "Меридиан Мач" в Австрия, в което обобщи впечатленията си от подготвителния лагер. Наставникът на "армейците" сподели и очакванията си за новия сезон, като естествено засегна и темата за селекцията и конкуренцията в състава.



- Г-н Пенев, каква е оценката ви за подготовката на ЦСКА в Австрия?

- Доволен съм от всички момчета. Те бяха много сериозни, концентрирани, внимателни в тренировките и всеотдайни, което е важно за един отбор, който се намира в подготвителен период. През това време ние трябва да изградим фундамент, върху който да стъпим, и оттук да отиваме нагоре и, разбира се, да търсим нашето максимално ниво, на което можем да тренираме и да играем. Убеден съм, че това е правилният път. Не случайно исках минимум пет-шест срещи с добри съперници. Аз провокирам и умишлено натоварвам всички футболисти, за да стигнат до съответния мач уморени. Исках в това си състояние да изиграят двубоите. Това просто е още една тренировка, но в мачова обстановка.

- Какви са впечатленията ви от новите футболисти и знаете ли вече на кои наистина ще може да разчитате през сезона?

- След като съм повикал всички тези футболисти за лагер сбора, без значение дали са с договор или без, значи аз съм видял нещо в тях и мога да разчитам на тях. Това е първата стъпка. След това те трябва да покажат на какво са способни във всеки ден от тренировките. Изборът на играчи не е случаен. Що се отнася до тези от "А" група, това са едни от добрите футболисти в България, които играят на високо ниво. Аз като треньор на ЦСКА предпочитам в отбора да има повече българи и по-малко чужденци. Не искам да обиждам никого, но аз така виждам развитието на един български отбор в актуалната обстановка у нас. Що се отнася до футболистите, които са на проби, те на нас не ни струват нито едно евро. Те идват и ако покажат, че могат и стават за ЦСКА, бих ги привлякъл, ако не... чао. Всеки продължава по своя път. Нашата трансферна политика трябва да бъде ясна и точна, и то най-вече когато привличаме нов футболист. Той трябва да бъде наблюдаван известно време и когато се взема решението, ние вече да имаме подробна информация, че наистина този състезател може да бъде част от ЦСКА.

- Смятате ли, че с този потенциал, с който в момента разполагате, може да се получи нещо по-добро като резултати спрямо миналия сезон?

- Идеята ми е да имаме по-добър отбор от миналата година и ние го имаме. С колко по-добър ще бъде, това ще го покажат самите футболисти. Аз вярвам, че ще сме доста по-силни. Засега на теория, защото още не сме изиграли официални мачове, ЦСКА има по-добър отбор от миналата година и това го твърдя най-отговорно. Това е и моята цел - всяка една година с едно или две стъпала, колкото ние е възможно, да усъвършенстваме състава. Но веднага отварям една скоба, това не е индивидуален спорт, а колективен. Процесите във футбола са сложни и почти винаги изискват своето технологично време.

- Колко фатално ще бъде, ако ЦСКА не успее да влезе в групите на Лига Европа?

- За ЦСКА е добре, че се завръща на европейската сцена, след като миналата година не можа да участва заради отнетия лиценз. Но имайки предвид, че към днешната дата нивото на българския футбол се е занижило, ние нямаме необходимите точки. Всяка година трябва да се представяме максимално успешно, за да набираме актив и да отиваме по-напред в ранглистата на УЕФА, за да не играем квалификации.

- От какво още имате нужда като футболисти?

- Може би от играчи на два или три поста - ляв бек, плеймейкър и наистина имаме нужда от голмайстор, който да успява да реализира голяма част от положенията, които създаваме. Ние имаме футболисти, които могат да вкарват голове, но засега не сме много убедителни пред противниковата врата.

- Може ли да кажете с имена от кои футболисти сте очаквали повече и кои са ви разочаровали?

- Публично няма да правя персонални оценки. Това става в индивидуалните ми или колективни разговори с момчетата. Там наблягам на грешките или хубавите неща, които са направили. За мен няма значение кой е сбъркал или кой е вкарал гол. После всички сме виновни за загубата и всички сме участвали в това да победим. Не трябва да се делим на този сбърка повече или онзи по-малко. Няма такова нещо, губи отборът, печели отборът. Някой ще даде асистенция, друг ще вкара гол, втори ще предотврати гол... Всеки в своята роля, на поста, на който играе, трябва да дава максималното за постигане на успеха.

- Очевидно е, че трудността да се вкарват головете е основното нещо, което трябва да се подобри в играта на ЦСКА. Как ще се справите с този проблем?

- Ние имаме футболисти, които бележат, но ни трябва по-изявен голмайстор, който вкарва по-редовно - от пет положения да вкара три гола например. Ние имаме голмайстори, но просто те вкарват по-малко, отколкото би ми се искало на мен. Все пак ние създаваме немалко положения и е редно един голям процент от тях да бъдат реализирани. Това е важно за нашия стил на игра, за поведението, което ще имаме в отделните мачове. Ние винаги създаваме положения за гол и от тази гледна точка съм спокоен. Защото ако не създаваш положения, няма как да вкараш. Ще започнем да вкарваме повече от миналата година.

- Доколко в работата ви помага име като Хесус Паредес?

- Много ми помага. Ние си говорим за всичко: и за кондиция, и за чисто футболни елементи. Работим отлично както с него, така и с другите ми помощници. Само мога да се радвам, че имам пълната подкрепа от негова страна и че имам един прекрасен треньорски колектив. И петимата се разбираме много добре, има синхрон между нас.

- Какви са вашите виждания за бъдещето на ЦСКА? Все пак българинът е свикнал всичко да става от днес за утре.

- Има неща, които аз ще ги наричам с истинските им имена и ще ги повтарям толкова пъти, колкото е необходимо, както това, че резултатите в контролите не ме интересуват. Трябва да има търпение, трябва да бъдем методични и постоянни. Като казвам търпение, имам предвид, че има резултати, които не могат да дойдат от днес за утре. Няма как да стане. Просто за някои от нещата е необходимо да изтече месец, два или година, или две, в случая, ако говорим като цяло, да се изгради един нов отбор. Той трябва да има едно основно ядро, което да може да повлече след себе си най-големите юноши, след две-три години - по-малките юноши, и така. Визията, която аз имам за ЦСКА като настроение, като желание, като агресивност, като поведение и кондиция, по-рано от две години едва ли ще мога да я изградя и развия напълно, защото просто е невъзможно. Сега имаме добър отбор. Миналата пролет играхме на едно ниво, през този сезон ще играем на по-високо ниво, но все пак това е един цикъл от минимум две години, който трябва да се затвори, за да разполагаш с едни и същи футболисти и да бъдат привлечени само такива, които съвпадат с моето виждане за определени постове.

- Съжалявате ли, че не успяхте още в първия си полусезон начело на ЦСКА да станете шампиони?

- Не, в никакъв случай. Аз прекрасно знам в какво състояние поех отбора - плюсове, минуси, така че не съжалявам за абсолютно нищо. Още от самото начало си бях поставил като цел класиране за евротурнирите. Не първи или втори в България, а цел Европа. Защото в момента мисля, че в България дали ще започнеш участието си в Европа като първи или втори, няма голяма разлика. Да, ако си в друго първенство, има значение да си първи, но у нас не е точно така. Не че аз не искам да гоня титлата. Разбира се, че титлата е цел номер едно за мен и за ЦСКА и това е от създаването на клуба до ден днешен. Да, по-престижен е турнирът Шампионска лига, отколкото Лига Европа, но в България все още изоставаме с футбола, който практикуваме в сравнение с другите европейски държави, които също участват в турнирите. Да вземем например отборите, които са от нашата черга, страните, които са около България, като Гърция и Турция например, които преди 10-15 години, където ги срещахме, ги биехме под път и над път, билото то на юношеско, на младежко, на олимпийско, на клубно и на национално ниво. Но хората работят, докато ние изоставаме. През тази призма разглеждам ситуациите и сравнявам. Важен е имиджът на българския футбол и по-конкретно този на ЦСКА, защото аз съм от ЦСКА. Затова и поех отбора в този момент. Нито ме притеснява нещо, нито ме е страх, нося си отговорност и ми е приятно, защото съм от ЦСКА. Затова искам аз, моят екип и момчетата да се опитаме да възстановим този имидж, който ЦСКА имаше в Европа. Това е много важно. Това имам предвид и като казвам дали си първи или втори. Въпросът е едно хубаво представяне в Европа. Защото играейки добре и постигайки добри резултати, ти показваш, че имаш и отбор, който дава абсолютни предпоставки да бъде основен претендент за титлата в България. А аз винаги искам моите отбори да са първи, да са победители.

- Следите ли какво се случва с основните ви конкуренти у нас?

- В момента не следя абсолютно никой. Прекалено съм ангажиран с моя отбор. Спокоен съм и зная, че ще имам достатъчно време, след като се приберем в София, да бъдат проследени абсолютно всичките до началото на първенството - и Левски, и Литекс, и Черно море, и ЛокоСофия, всички. Сега сме в момент на кондиционна подготовка и проверка на всички футболисти при различни постройки.

- Дълги години бяхте в големите отбори в Европа, от кого сте попили най-много като треньорски качества, все пак често ви упрекват, че сте още млад, че нямате опит?

- Треньорската професия е като това да си... футболист например. Като малък, когато израстваш, гледаш много мачове и си казваш: искам да стана като този. Виждаш как играе с глава, как играе с ляв, с десен крак и си казваш - искам като него, и почваш да прихващаш. Затова казвам, че е почти като това да си футболист. Разбира се, че треньорската професия е различна от това да си състезател. Наистина, работил съм с много добри специалисти, но въпросът е какво може от работата им с теб като футболист да ти бъде от полза. Иначе с две думи казано, и то по-просто - или го имаш, или го нямаш, и като футболист, и като треньор. На мен ми харесва да съм треньор, мисля, че ми бе време да тръгна по този път.

- Наскоро Хесус Паредес бе казал в интервю пред испанските медии, че Любослав Пенев е като Сантяго Бернабеу - бил е треньор и президент на клуба, в който е играл, и то на голям клуб...

- Мисля, че сме трима - Сантяго Бернабеу, Франц Бекенбауер и Любо Пенев - футболист, президент и треньор или футболист, треньор и президент.