Бившият централен защитник на ЦСКА Ибрахима Гай заяви, че някога ще играе отново на стадион "Българска армия" и без да получава пари, но сега само за шоколад не бе се върна при "армейците". Сенегалският футболист бе за кратко в България, а 7" дни спорт" взе интервю от него. В момента Гай играе за белгийския Локерен.

- Да започнем с въпроса, който биха си задали всички фенове - какво прави Ибрахима Гай в България?

- Пристигнах през нощта, дойдох, за да оправя моя паспорт.

- Само за това?

- Да.

- Какво стана в Саудитска Арабия, там беше заедно със Стойчо Младенов?

- Да, бяхме заедно със Стойчо Младенов, но това е футболът, днес си тук, утре си там и това е.

- Какъв футбол се играе в Саудитска Арабия?

- Там всеки си прави каквото си иска и не мисли има ли треньор, няма ли. Аз докато бях там, имаше и такива, които примерно днес идват и тренират, утре ги няма, на по-следващия ден пак са на тренировка. Така е там.

- Ти и Стойчо имахте ли предложение да останете в Ал Ахли?

- Аз лично не исках да остана там, за мен там беше тежко. Като започнем от храната, първенството също не ми харесва, не е като европейските мачове. Стойчо можеше да подпише и нов договор, защото класира отбора в тамошната Шампионска лига.

- Не беше ли крачка назад преминаването ти в Ал Ахли, все пак играл си в два от грандовете на Балканите - ЦСКА и Цървена звезда?

- Да, но все пак аз бързо отидох там и след това бързо се върнах. ЦСКА и Цървена звезда са двата отбора, които никога няма да забравя и винаги ще бъдат в сърцето ми.

- Стана въпрос за Цървена звезда, какви са спомените ти от престоя там?

- В тези два отбора се чувствах все едно съм роден в Белград или в София.

- Коя от двете държави - България или Сърбия и кой от двата отбора - ЦСКА или Цървена звезда?

- Няма значение, и двата отбора са добре за мен.

- Какво не ти харесваше в живота в България и в живота в Сърбия?

- Не мога да кажа. Аз съм човек, който живее мирно и спокойно. Такъв е моят живот. Не ме интересува какво правят другите и какво мислят за това, което аз правя. Така беше в България, така беше и в Сърбия.

- Футболистите в България са известни като любители на нощния живот.

- Нормално е и аз обичам, но не всеки ден.

- Как оценяваш жените в България и в Сърбия?

- Не мога да кажа, жените всички са хубави. Ако кажа нещо, може и да направя грешка, всички са екстра.

- Къде продължаваш сега?

- Сега съм в Белгия, в Локерен. Ще съм там в следващите три години и ще направя всичко, което зависи от мен, да ме приемат така, както ме приеха и в ЦСКА, и в Цървена звезда.
 Всичко е възможно да се случи, ако ме извикат, ще дойда.

- Знаеш ли къде играе сега бившият ти съотборник от ЦСКА Жоао Карлос, който преди теб беше в Локерен?

- Той е в Генк. С Жоао Карлос се чуваме нонстоп от времето, в което бяхме в ЦСКА, а сега вече сме и близо.

- Той би ли се върнал в ЦСКА?

- Не знам, може би не.

- Следиш ли като цяло българското първенство?

- Не гледам българско първенство, но следя резултатите и дали ЦСКА е първи. За Левски не гледам нищо.

- Би ли завършил кариерата си в България?

- Може би ще се върна, но не е сега моментът. Сега трябва да играя за нещо, не за шоколад. Имам да работя още две-три години, след което бих се върнал и бих играл в ЦСКА и без пари, бих приключил кариерата си тук.

- Има ли друг отбор в България, в който би играл, ако те потърсят?

- Не. Само в ЦСКА.

- Търсил ли те е някой друг освен ЦСКА след твоето напускане?

- Да, но няма да кажа кой. Когато отидох в Турция, след шест месеца отново се върнах в България. Тогава бях отседнал в хотел "Рила". Там едни хора, които не познавам, идваха да ме офертират за Левски. Аз им казах, че ако го направя, това ще бъде най-голямата грешка в живота ми. Аз никога не мога да играя в Левски. В България мога да играя само в ЦСКА.

- Какви са най-приятните ти спомени от България и от времето, когато играеше тук?

- Няма да забравя шампионските титли - това стана на два пъти - 2003 година със Стойчо Младенов и 2005 с Йешич. Най-хубаво беше през 2005 година. Тогава нямахме загуба в първенството, играехме и в Европа.

- Има ли мачове в Европа на ЦСКА, които никога няма да забравиш?

- Има доста мачове - играхме с Милан, това е моят любим отбор. Срещу тях съм играл два мача с ЦСКА и два пъти с Цървена звезда, мачовете с Блекбърн, с Ливърпул, това е нещо, което не може да се забрави.

- А кой е най-неприятният ти спомен?

- Във футбола както можеш да победиш, така можеш и да загубиш, не мисля, че има нещо, което да си спомням чак с лошо.

- Кои фенове са по-страстни - на ЦСКА или на Цървена звезда и от кои си усещал по-сериозна подкрепа?

- И на двете места съм бил приеман добре. И в двата клуба се чувствах все едно съм си вкъщи. Влизаш на "Българска армия", стадионът е пълен и вика "Гай, Гай, Гай", на "Маракана" е същото, даже има и песен за мен.